Бъдещето на медицината или как да подушиш болест

Нека си представим свят, в който няма да се налага да минаваме през какви ли не неприятни изследвания и процедури, когато се усъмним, че нещо не е наред със здравето ни. Вместо това едно хитро устройство или дори приложение за смарт телефон ще ни казва, че е време да се обърнем към лекар.

Подобен свят може би не е чак толкова далеч напред в бъдещето. Повечето технологии вече съществуват и са буквално под носа ни. Те разчитат на сетиво, което всички имаме от милиони години – обонянието.

Да си направим миризма
Постоянно излъчваме аура от стотици летливи химически вещества от кожата, дъха и дори от микроорганизмите в стомаха. Всяка миризма представлява сложен коктейл от съставки. По принцип тези миризми са твърде слаби, за да ги доловим, но за животните ние сме като ходещ облак от аромати и те могат да установят кога миризмата ни е различна от обичайното. Това е важно, понеже учените са склонни да смятат, че когато здравето ни не е наред, нашият уникален аромат се променя. Нещо повече, някои болести вероятно имат свой собствен "мирисен отпечатък".

"Ако можем да установим какви са тези химически подписи и да наподобим чрез уреди обонянието на животните, ще можем по-рано да поставяме диагнози", казва проф. Джеймс Логан, ръководител на отдела по контрол на болестите към Лондонското училище по хигиена и тропически болести. Точно това прави той с екипа си – опитва се да установи как "мирише" маларията.

Насекоми на помощ
Търсенето започва с един комар. Това животно е ненавиждано от хората, но има едно ценно качество – сложно обоняние, с които открива жертвите си. Тъкмо това прави комара толкова опасен в някои части от света, тъй като е преносител на маларийния плазмодий. Логан и екипът му са установили, че когато някой се зарази с малария, миризмата му се променя и така той става още по-привлекателен за другите комари.

Как обаче да превърнем комара в научен прибор? "Би било чудесно, ако можехме да вържем комар на каишка и да го пуснем, за да открие заразените с малария. Това обаче не е възможно. Има обаче едно животно, което ще ни помогне", обяснява Логан.

Лабораторни доклади
Човешкият нос има 5 милиона рецептори, а кучето разполага с цели 300 милиона. Кучетата биха могли да бъдат обучени да надушват болести, както откриват наркотици или взривни вещества по летищата. При опити се оказва, че кучетата идентифицират вярно до 80% от пробите на заразени с малария деца. Още по-убедителна е реакцията на животните, когато им се даде проба от здрав човек – точността е 91%.

За жалост няма как във всеки лекарски кабинет да има по едно обучено куче, а и сравнително бързо губят концентрация и се нуждаят от почивка. Машината обаче може да "души" непрекъснато. Ако създадем изкуствен нос, диагностицирането ще бъде много по-лесно. В бъдеще тези "носове" може да са просто лепенки или гривни, които засичат химическите вещества в потта.

Други учени обаче смятат, че такъв нос може да бъде вграден в телефоните. Повечето хора не се отделят от тях нито за миг, така че идеята е резонна. Грубо казано, телефонът ще е кучето, а човекът ще е неговият треньор – ще му зададе "здрави" индивидуални показатели и при промяна устройството ще изписва предупреждение, че може би е добре да се обърнете към лекар.

Ето кои болести бихме могли да "подушим"

1. Болест на Паркинсон
Миризмата е плътна, мускусна. Може да стане по-остра заради натрупването на бактерии в себума, мастният секрет, който се отделя от кожата, а при Паркинсон секрецията му е повишена.

2. Болест на Алцхаймер
"Ухае" по-меко, като ръжен хляб. Кожата има кремав дъх на мая, който се засилва с развитието на болестта.

3. Туберкулоза
Мирише на изветряла бира. Тази миризма е присъща и за хляба и се променя с времето. Тогава вече кожата мирише като "мокър картон и саламура".

4. Диабет
Той има сладникава миризма с нотки на цитрус и ананас. Миризмата може да се променя през деня, тъй като отразява промените в нивата на глюкозата.

5. Рак
Ракът мирише на гъби, а различните видове имат свои нюанси. Възможно е дори да се определи дали пациентът е в ремисия след лечението