Синът на Стефан Данаилов: Плаках много за баща си и молих Господ за утеха

„Ще запомня баща си най-вече като смирен и добър човек. В живота си той беше такъв, какъвто е. Искрен, истински. Не  използваше името си на голяма звезда, държеше се нормално с хората. Колкото си по-голям, толкова по-земен си, толкова по-голямо е смирението. И беше много, много добър. Всичко, което той притежаваше, неговата харизма, му бе дадено от Бог”, преди да отпътува за Америка, синът на Стефан Данаилов - Владимир, цитиран от „Ретро”. Той пристигна от Щатите заедно със съпругата си Виктория за погребението на своя баща и седмица по-късно отново отлетя отвъд Океана, където живее и учи медицина.

„Не мога да кажа конкретни думи, които съм запомнил от него. той не беше толкова философ. За мен беше важно неговото отношение към мен, начинът, по който се държеше, беше много по-силен от каквито и да е думи. Той ме вдъхновяваше да се стремя към добро, към истината, към праведност”, добави Влади.

„Когато преди два месеца разбрах, че е болен, плаках много. Мислех си какво ще бъде без него, как няма да можем да си говорим повече... Молих се на Господ за утешение и го получих, цял живот трябва да го получавам. Тепърва ще усещам неговата загуба”, разстрои се той.

Владимир винаги е поддържал връзка с баща си, още от малък, независимо от огромното разстояние, което ги е разделяло. Всеки път, когато с майка му Ирен Кривошиева са си идвали в България, се е виждал с него. Но признава, че през последните години са станали особено близки.

„Майка ми беше много силна, беше като щит за мен, когато бях малък и живеехме в Америка. Имало е много ключови моменти, в които съм имал нужда от баща си, но винаги съм можел да го чуя, да поговорим”, връща се назад той.

Според Владимир истинският живот е вечен, не свършва на тази земя. „Тук е предживот. Тук живееш, за да живееш там. Животът е безкраен. Тук само се подготвяме. За този, който вярва в Господ, животът е вечен. Смъртта не трябва да ни кара да изпадаме в униние, ако вярваме в Бог”, казва той.