Евтиното скъпо излиза
"Излез! Минаха месеци, хайде излез!" - приятелките ми все това ми повтаряха. Разбирам ги. Бяха загрижени. И аз щях да съм загрижена на тяхно място. Не че избягвах хората, или нещо подобно... просто избягвах един определен човек. Казват: "Далече от очите - Далече от сърцето!". Но моето сърце някак си остана при него и това "далеч", в момента никак не ми вършеше работа. Събрах си всички вещи, когато се изнасях, ами да си бях взела и сърцето!
Излязох. Тази нощ. За първи път от много време.
Приятелките ми почти насила ме облякоха и гримираха. Там където отивахме беше известно, лъскаво... ново. "Ново" на мястото на нещо, което дори не беше успяло да стане "старо." Още щом пристъпиш прага и завесата зад охраната се вдигне, веднага те удря една... тежка миризма. На пари и... похот!
Мястото само по себе си е прекрасно. Светлините, обзавеждането, цветята... но после започваш да виждаш хората. Какъв контраст - най-красивото от обстановката, най-грозното у хората. Претъпкано заведение и огромни свободни сепарета с крещящи надписи -RESERVE-. Чакат някой "важен". Към полунощ и важните се появяват. Полунощ е, само че приказката е наобратно. Наопаки! Сега тиквите се превръщат в каляски, а принцесите в обикновени момичета.
Гледах тълпата. Никой не се усмихваше. Никой не се забавляваше истински. Сякаш гледаш търговци. Всичко беше за продан. Всичко е изложено и всички знаят точно за какво си дават парите. Търговци! Търгуват... с любов. И аз ли съм била част от този пазар някога? От този панаир? Не! Не мисля!
И докато си разсъждавах и любопитно разглеждах всичко, изведнъж видях едно познато лице... или по-скоро лице, което някога познавах. Разбира се, че ще си точно тук, точно в тази нощ. И ти като другите не се усмихваш. Жалко! Виждала съм усмивката ти. Онази, истинската, която не показваш на всеки. Тази нощ си дошъл да търгуваш? И ти ли? Още ли носиш сърцето ми във вътрешния си джоб. Отляво - казваш - за да е близо до твоето! Колко си интересен, когато не знаеш, че те наблюдават. Това ли е истинското "ти" или онова, което показа на мен? Винаги ще се чудя!
Коя омайваш сега?
Прошепна точно три думи в ухото й, и тя тръгна след теб. Нямаше нужда даже да държиш ръката й. Та тя ще те последва послушно дори да я водиш към пъкъла. Знаеш го! Сега вече се усмихваш. Усмивка на триумф. Победа! Лесна победа! Тогава вдигна очи и погледна точно към мен. Когато ме позна, усмивката се разтопи като восък в устата ти. Защо стоиш и ме гледаш? Какво? Върви! Върви за където си тръгнал!
Тръгвай... само помни: Евтиното, скъпо излиза... И обикновено струва душата ти!