Ето как Несебър отбеляза Андреевден

В съботната вечер на 30 ноември, часове преди настъпването на последния месец от годината, в несебърската църква „Св. Успение Богородично“ се събраха миряни, за да почетат един от най-тачените в Несебър светци – Андрей Първозвани. 

Името на светеца се свързва с апостолската му дейност и разпространението на християнската вяра по българското Черноморие – тогава римска провинция.
На този ден в храмовия двор се палят коледните светлини, символ на очакването на един от най-тържествените празници в църковния календар -Христовото раждане .
За девета поредна годинацърквата, заедно с читалище „Яна Лъскова“,  организираха отбелязването на 30 ноември по начин, който да обединява хората и да им припомня българските традиции и обичаи.За всички миряни църковното настоятелството бе приготвило изобилие от постни гозби.В духа на православната традиция, в двора на храма „Св. Успение Богородично“ на различни места имаше, боб, царевица, печена тиква, печени кестени. Освен тях, всеки от присъстващите можеше да опита греяно вино, чай, питки хляб, плодовете и др.

В празничната вечер свещеникът на храма отец Петър бе облечен  в оригинална народна носия. Той произнесе прочувствено слово пред препълнения с хора църковен двор, като поздрави присъстващите с настъпващите светлите празници и им пожела здраве, светлина в домовете, мъдрост и духовна чистота.
Тържественият дух на празника бе подсилен от изпълненията на хор „Родна песен“ към Община Бургас с ръководител Милена Добрева, ВГ „Морски звездички“ към ОДК –Несебър, ФФ „Българка“ и ФФ „Македонка“ към НЧ „Яна Лъскова-1905“.  

На 30 ноември Православната църква почита паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани. 

Св. ап. Андрей е наречен Първозвани, тъй като пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Той се счита за апостол на православните християни, защото е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.

Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/зърно“. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя варива. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.