Катастрофа: Украйна и Европа убиват Черно море с боклук - може ли да бъде спасено

В югоизточната част на Европа се намира море, което в продължение на десетилетия служи като боклукчийско кошче на региона. Там са се изхвърляли аграрни и индустриални отпадъци, тонове пластмаса. Днес Черно море е най-мръсното море в Европа. Но може ли да бъде спасено?   Сметището на град Батуми в Грузия се намира само на 300-400 метра от Черно море. Малка река минава край него. Боклукът пада в нея, а водите й го откарват директно в морето. Всъщност, реките са най-големият източник на замърсяване на Черно море, предава Блиц.

"Вече имаме притеснителни доказателства, че морският боклук, който се измерва в брой на плаващите предмети за квадратен километър, е почти двойно количество в сравнение с този в Средиземно море", казва Ярослав Слободник, участник в проект за почивстване на морето, пред Би Би Си.   "Погледнете тук! Днепър цъфти! Това е резултат от фосфатите във водата", казва местен украинец. Торовете и аграрните отпадъци, изхвърляни от Украйна в Днепър, карат водораслите в реката да цъфтят. Те отнемат кислорода от нея и убиват останалите живи организми. Разбира се, след като торовете се изхвърлят в реката, тя ги отнася към Черно море.   "Черно море позеленя. Не се препоръчва да плувате в него“, това са  предупрежденията, които валят от новинарските емисии в Украйна. Хората в Одеса са предупредени да не плуват през по-голямата част от това лято.  

"Водата на почти всички плажове не отговаря на стандартите за чистота“, казва Елена Варетская от лабораторията на Здравното министерство в Одеса. Но повечето хора подминават препоръката и все пак се потапят в хладните води на Черно море. Според тях предупрежденията са глупости. Замърсяване няма.   Но учените, които обикалят из Черно море със своите кораби и изследват водата, казват друго. Те използват уреди, които взимат проби от различна дълбочина, а сензорите измерват солеността, температурата и кислорода във водата.  

"Притеснително е завишеното ниво на химикали във водата. Не очакваш такова нещо в морето, на 400 километра от брега. Хората си казват, че всичко е наред, това е просто вода, не съм аз. Но после открихме химикали във флората и фауната, в мидите, в рибата. А тях хората ядат в ресторантите по целия свят", обясняват експертите. В пробите, взети от дъното на морето, са открити микропластмаси. Цели региони от Черно море са обявени за мъртви, тъй като там не могат да живеят организми.   "Това означава, че замърсяването не е само на повърхността. То вече е дълбоко в екосистемата“, казва Виктор Коморин, морски изследовател. Пробите откриват още кофеин, лекарства и забранени наркотици.  

"Най-голямата опасност идва от антибиотиците. Проблемът е, че бактериите, които също са тук, могат да станат резистентни към тези антибиотици. Лекарствата вече няма да работят. А проблемът е много сериозен. Хората вече умират от това“, казва Петър Осуалд от института по околна среда в Словакия.  

Дунав е най-голямата и също най-замърсената река в Европа. Тя изминава близо 3000 километра, преди да се влее в Черно море. Но Дунав е и източник на надежда, тъй като в последните години тя е обект на голяма акция по почистване. А мерките, изглежда, работят. Европейският съюз харчи милиарди евро за пречиствателни станции край Дунав.  

"Преди тези съоръжения да бъдат построени, повече от половината мръсна вода отиваше директно в реката“, обяснява Габор Ленгуел, един от работниците в пречиствателната станция край Будапеща. Вече около 90 – 95% от водата се пречиства напълно и се третира с химикали, преди да бъде пусната в Дунав.   А основен фактор за спасяването на Черно море е съхраняването на червената трева, наречена филофора. Някога тя е била в изобилие. Но вече не е. Сега учените търсят доказателства, че филофората се завръща.   "Изглежда, че морето започва да става по-здраво и в сравнение с предходни години, има повече филофора. Но не можем да се успокоим, защото екосистемата в морето е сериозно увредена“, казва експертът от Украйна Александър Куракин.  

Но учените са категорични, че Черно море се възстановява и ако сме внимателни, историята му, както и тази на Дунав, ще имат щастлив завършек.