Изповедта на Ламбо: Пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами!

Имам ли пари, черпя. Мери понякога се дразнеше, че правя големи трапези, а след това почват коментарите: "Леле, как се напихме снощи с Ламбо!" Това сподели Стефан Данаилов в автобиографичната си книга "Романът на моя живот", написана съвместно с журналиста Георги Тошев, която излезе през 2017 г. по случай 75-ия юбилей на актьора. 

Преди ден Данаилов отлетя, две седмици преди да навърши 77 години. Предлагаме малък откъс от изповедта на легендата в "Романът на моя живот": 

"Може аз да не съм се напивал, а само коментаторите, но нали казваха: "С Ламбо се напихме..." Жена ми не се гневеше заради похарчените по познати и непознати пари, а заради некоректността на тези, които седяха на масата ми и след това измисляха какви ли не истории да се хвалят с тях.

„Стига бе, братче, стига си ги мъкнал тези, стига си ги черпил!", ядосваше се тя. Много от колегите бяха свикнали да не вадят пари от джоба си, когато са с мен. Не крия - пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами, но имах мярка.

Бачках много, не можех да си позволя да не съм във форма. До тежък алкохолизъм никога не стигнах и защото Мери често се намесваше. По едно време започнах да пия повечко, особено когато нямах работа в театъра, а тя ме преследваше като диверсант. Не ми позволяваше да се излагам.

В киното се случваше да се почерпим, позволявах си го по време на по-леките сцени. Но когато имах представления, и през ум не ми минаваше да употребявам алкохол.

При нашите пътувания из страната Мери обичаше да ме закача: "Ламбе, как пък един директор на библиотека не дойде да те поздрави, само бармани и управители на ресторанти!" А аз не й оставах длъжен.

"Мери, душа, времето, когато приключвам снимки и се прибирам в хотела, библиотеките и музеите са затворени!". Обичам веселието и добрите компании. Има актьори, които си купуват питието, качват се сами в стаята си и се напиват като герои на Достоевски. Аз не съм от тях."