Нежната революция на 30 години. Как чехи и словаци смениха режима?

Стотици млади демонстранти са уловени от обектива на фотограф как издигат плакати с антикомунистически лозунги, изправени срещу щитовете и палките на полицаи, преградили пътя им на ул. "Народни тршида" край театъра в Прага.

Снимката е направена на 17 ноември 1989 г., когато в столицата на Чехословакия е организирана демонстрация по случай Международния ден на студента, прераснала бързо в антиправителствен протест, при който са ранени десетки. Днес е част от изложбата "1989 г.: Падането на Желязната завеса", която можем да видим в Летния дворец на кралица Анна в пражкия район Храдчани, пише БТА.

"Това щеше да бъде една от многото силови намеси, останали без последици. Само че ситуацията онази есен бе по-различна. Събитията на международната сцена, икономическите неволи и насилието, упражнено от режима върху младото поколение, превърнаха тази силова намеса в ключов момент за промяна". С този надпис на табло до "пеещия фонтан" в градината на двореца организаторите на изложбата изтъкват значението на протеста от 17 ноември за началото на Нежната революция.

Около фонтана, чието име идва от мелодичните тонове, които издава водата, падайки върху направения от мед и бронз басейн, между подстриганите в геометрични форми чемшири и саксии с червени мушката, са изложени снимки, запечатали последните дни на останалите режими в Източния блок, включително на български фотографи от протестите в София през 1989 година. Във вътрешната част на построената през 16 век в ренесансов стил сграда, преустроена в изложбено пространство, снимките проследяват хода на Нежната революция в Чехословакия.

Тридесет години след тези исторически събития чешките власти, службите за сигурност, неправителствени организации и журналисти са обявили война на ширещата се в онлайн пространството дезинформация, която подкопава устоите на демокрацията и заплашва националната сигурност на Чехия.

Парадоксалното е, че искрата, разпалила пламъка на революцията, която позволи на чехи и словаци да поемат по пътя на свободния и демократичен Запад, е това, което днес някои наричат "фалшива новина". Слуховете за жестокото убийство на студент на име Мартин Шмит в нощта на 17 ноември 1989 г., осем дни след падането на Берлинската стена, изкарват на улиците стотици хиляди протестиращи на мирен бунт, довел до падането на режима.

"Най-яркият ми спомен от това време е свързан с известния Вацлавски площад, където всеки ден около 16 часа започваха демонстрации", казва живеещият от 1975 г. в Прага художник Валентин Попов.

Тогава той е работил в българския културен център, който преди се е намирал на това емблематично за града място.

"Аз участвах до известна степен наготово", шегува се Попов и разказва как демонстрантите са известявали символично края на режима с дрънкане на ключове.

Вацлав Пеха е директор на чешката фондация "Бакала", подпомагаща талантливи студенти и млади професионалисти в кариерното развитие. Той си спомня кристално ясно, че денят на протеста на "Народни тршида" е бил петък.

Пеха, по онова време на 15 години, научил за станалото, когато се прибрал у дома след училище. Още на следващия ден се качил на автобуса и отишъл в Прага да събере възможно повече информация за станалото, която да отнесе обратно в родния си град Чески Крумлов. В понеделник той и съучениците му започнали стачка, в която до петък, по думите му, се включили 90 процента от учениците и част от учителите.

Студентските протести са подкрепени от знакови дисиденти като чешкия писател и драматург Вацлав Хавел, създаден е опозиционният Граждански форум и е обявена обща стачка в Чехословакия. В деня, в който тя започва, съветският лидер Михаил Горбачов осъжда публично нахлуването на силите на Варшавския договор през 1968 г. и смазването на Пражката пролет. Това е интерпретирано като сигнал, че Съветският съюз няма да използва военна сила срещу Чехословакия и като дискретно съгласие за отстраняване на президента Густав Хусак.

На 29 декември бившият политически затворник Хавел става президент, през 1990 г. са произведени първите демократични избори, а три години по-късно Чехия и Словакия решават да се разделят.

"Определението "нежна" идва от факта, че режимът някак си рухна невероятно бързо и с голяма сила и падна по напълно мирен начин", казва Пеха. "Духът на Хавел, насърчаващ любов и разбирателство, бе ключов за това протестът да придобие мирна форма. Може би част от причината е и самата същност на чехите, които, обединени пред обща цел и срещу общ враг, казаха "стига толкова", без да се вдигнат на оръжие", смята той.