Защо ревнуват децата

С детската ревност са се сблъсквали много родители. Децата ревнуват близките, обичани от тях хора – най-често майката, бащата, сестричките, братчетата. Това явление ни озадачава, а така съшо и затруднява възпитателната работа, особено когато то стигне до болезнена степен.Така например малкият Н. прави опит да изхвърли новородената си сестричка, за да запази майчината любов само за себе си. А малката П. драска баща си, хапе го по ръцете, дърпа дрехите му и плаче неудържимо винаги, когато той прояви нежност към майка й.

Причините за детската ревност могат да бъдат много и различни, като във всеки отделен случай има нещо специфично. В основата им обаче стои недостатъчният опит и знание на децата. Те не могат да преценят, че новодошлият член на семейството

няма да им отнеме родителската обич,

да откъсне любовта на майката към бащата или към останалите членове на семейството.

Най-често такива чувства се появяват у единствените или първите деца. Вниманието, грижите, ласките, които дотогава са били насочвани само към тях, култивират егоизъм, който е причина за проявяваната ревност.

Най-важното условие за предотвратяването на това чувство е отношенията между членовете на семейството да бъдат любвеобвилни и честни. Грижите, радостите, вниманието и ласките да са еднакви към всички. Не бива майката да гали само едното си дете затова, че то е по-кротко по природа, а на по-енергичното, палавото да казва : Ти си лошо, не те обичам, не искам да ме целуваш и т.н.

Необходим е особен такт, за да можем правилно да насочваме детските чувства. Когато например в семейството се очаква ново дете, родителите трябва да постъпват така, че то

с радост да се посрещне от всички,

включително и от другите деца. За детето, което ще се роди, трябва да се разказва в подходящи моменти и в приготовленията да вземат участие и децата. На братчето или сестричката трябва да се внуши, че новият, най-малък член от семейството ще се нуждае от помощ, че като по-големи те ще бъдат негови закрилници, ще го поучават така, както мама и татко поучават тях.

На децата трябва да се посочват положителни примери на приятелство между братчета и сестрички, да им се четат разкази и приказки за такива случаи. Майката М. например разказва, че последното й дете се очаквало с най-голямо нетърпение от двете й по-големи момченца. Те много често разправяли как ще го водят на разходка, ще го пазят да не се удари, ще му помагат. Дори се сърдят, защо по-скоро не идва бебето.

Често пъти в дните

около раждането може да се прояви детска ревност.

Понякога родителите като че ли забравят другите деца, цялото внимание се насочва към уреждане условията за живот на новия човек. Чувствителната детска душа веднага схваща пренебрежението. Наслоява се обида, която прераства в ревност. Децата трябва да се заведат при бебето, да им се покаже колко е мъничко, слабичко, немощно и колко много то се нуждае от грижи. Трябва да им се каже, че майката сама не може да се справи, че е нужна тяхната помощ, че те също са били такива мънички и за тях също са се полагали много грижи.

Когато децата ревнуват някого от родителите, необходимо е да се подхожда много внимателно. Родителите

не бива да се ядосват на тези детски прояви,

да се сърдят, да ги нагрубяват и с това да ги дразнят още повече. Това е съвсем погрешно и води до вредни резултати. У детето, което ревнува, трябва да се засили уважението и любовта към този родител, от когото то ревнува. За него трябва да се разказват хубави неща, за работата му, за грижите му, за любовта му към семейството. Тази любов децата могат да чувстват, да я виждат на практика. Ако ревността се проявява към майката, тя трябва да помогне на  детето да обикне силно и бащата, да бъде справедлива в държанието си към него. А бащата, на свой ред, да бъде тактичен,

да не се сърди на детето,

да спечели неговата любов и нежност. Отначало да се въздържа от открити ласки към майката. Те да бъдат насочвани повече към детето, след което постепенно да се нормализират отношенията – бащата да има еднакво ласкаво отношение към всички.