Чудо на Балканите: Замислят мини ЕС

Балканските държави често са били изпокарани и обзети от старанието да се избутват една друга от пътя към ЕС. Толкова по-странно е, че сега те явно са решени за нещо наистина голямо - нещо, което граничи с чудото, пише DW.

Трима силни мъже от региона на Балканите напоследък замислят нещо наистина мащабно. Да припомним, че френското вето блокира по-нататъшните присъединителни преговори на страните от Западните Балкани с Европейския съюз. И точно след като зачестиха предупрежденията за ново напрежение в региона, Сърбия, Албания и Северна Македония с гигантски стъпки изглежда крачат към едно невероятно обединение.

Години наред Брюксел настояваше за по-тясно сътрудничество между балканските страни – за последен път преди две години на Балканската среща в Триест. Точно сега, когато Брюксел вече почти не вдъхва на страните от Западните Балкани надежди за присъединяване към ЕС, сътрудничеството като че ли ще проработи. В Охрид, Северна Македония, ще се проведе вече втора регионална среща на върха (10 и 11 ноември) в рамките на един и същи месец.

Трите страни се разбират блестящо и дори канят за участие и другите три изолирани от ЕС държави да се присъединят – за огромна изненада, сред тях е дори Косово. Как е възможно това? Сътрудничеството и създаването на връзки между държавите в региона на Балканите наистина е крайно наложително. Товарните автомобили, пренасящи стока от една в друга страна, често чакат с дни по границите. Митата и административните пречки ревностно защитават прекалено малките пазари срещу конкуренцията на съседните държави.

Митото от сто процента, което Косово налага върху сръбските стоки, е уникално – няма го никъде другаде в света. И за частни лица пътуванията, особено в летните месеци, се превръщат в изтощително бягане с препятствия. Върху икономиките в региона всичко това се отразява фатално, а за инвеститорите малките страни с ниска покупателна способност не представляват интерес. В надпреварата си към ЕС балканските страни досега неизменно се избутваха една друга от пистата.

Сега обаче, явно искат да тръгнат сплотено напред. През октомври сръбският президент Александър Вучич и правителствените ръководители на Албания и Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев заедно формулираха целта: да въведат на Балканите четирите свободи, съществуващи в ЕС: свободното придвижване на хора, капитали, стоки и услуги. Този „мини-Шенген", както го нарича Вучич, ще позволи безвизови пътувания в региона, само с лична карта.

Идеите щели да бъдат конкретизирани още тази неделя, а реализирани на практика – още през 2021 година. Балканите обаче са си Балкани. Спънките пред сътрудничеството винаги се крият в конкретните детайли. Границите на трите страни, които изведнъж се оказаха приятелски, почти изцяло обграждат една четвърта: Косово. Безпрепятствените пътувания от Сърбия до Албания, каквито обещава Вучич, няма да са възможни, или поне би трябвало да преминават по дълги обиколни маршрути, ако в инициативата не бъде включено и Косово, което обаче Сърбия не признава за независима държава.

В трудния диалог, воден между Белград и Прищина, много от проблемите, които следва да бъдат решени, според прокламациите на трите водещи държави в балканския „Мини ЕС", са остро оспорвани или решими само на теория, но не и на практика. Например взаимното признаване на дипломи. Как шест страни ще успеят да постигнат това, което и само две от тях все още не могат, не е ясно.

Строго погледнато, желаният митнически съюз също е изправен пред трудно преодолими спънки. Още преди Косово да въведе астрономическите си мита върху сръбски стоки, там се страхуваха, че с превъзхождащата си икономическа сила Сърбия може да задуши едва-едва процъфтяващото стопанство на Косово. А по-заможната Черна гора се опасява от евтината сръбска конкуренция. Напълно неразрешим е освен това въпросът как ще се връзва бъдещият митнически съюз с Договора за свободна търговия, който Сърбия неотдавна сключи с Евразийския икономически съюз на Путин.

Всички балкански държави ли ще търгуват занапред свободно с Русия, Киргизстан или Армения? И как ще се съвместява Евразийската зона за свободна търговия със Споразумението за стабилизиране и асоцииране, което балканските държави подписаха с ЕС? Ядрото на желания „Балкански ЕС" е новата ос Белград - Тирана. С инсценировката на „историческо помирение между сърби и албанци" преди три години сърбинът Вучич, както и албанският му колега Рама си осигуриха предимства. Двете страни почти нямат проблеми помежду си и всъщност изобщо нямаха нужда от някакво си помирение.

Съюзят ли се обаче сърбите и албанците, нерешеният проблем с Косово може да се окаже по-лесен за преодоляване. С приятелски настроената Тирана може да се преговаря много по-лесно, отколкото с опърничавата Прищина. Рама, който се смята за „президент на всички албанци", на свой ред приема на драго сърце предлаганата му лидерска роля. Така интересите на Косово ще бъдат загърбени. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев знае защо участва в играта: от една страна, той има нужда от осезаем успех след шамара, който ЕС удари на страната му. От друга, той е длъжен да гарантира, че Белград и Тирана няма да се обединят за негова сметка, а на всичкото отгоре да си присвоят и влиянието над албанската част от населението в неговата страна. Чудеса рядко се случват, както е известно. И то не само на Балканите. Ако все пак се появи някакво чудо, зад него най-често се крие ловък трик.