Международни експерти, институции и неправителствени организации обсъждат деинституционализацията в грижата за деца

„Деинституционализация на грижата за деца: Как инвестираме в промяната?“. Събитието се провежда от 6 до 8 ноември в НДК. В конференцията участват представители на Европейската комисия, Министерството на труда и социалната политика и други национални институции, международни и местни неправителствени организации, доставчици на социални услуги и специалисти в областта на политиките за деца. Участниците в конференцията споделят научни данни и натрупан опит, както и добрите практики и предизвикателства в областта на деинституционализацията. 

Конференцията бе открита от вицепремиера Томислав Дончев. Той определи деинституционализацията на грижите за деца като един от най-чистите примери за провеждане на реформа в България - според високите световни стандарти с оценка на нуждите и с адекватно планиране.

„Проблемите не се делят на финансови инструменти и институции, но когато има проблем, трябва да се задействат всички институции, които не са свикнали да работят заедно“, подчерта вицепремиерът. „Имаше организирана и спонтанна съпротива от страна на персонала в институциите от стар тип, а за експертите беше трудно да разяснят на всички какъв е смисълът от реформата“, допълни още той.  „От близо 7 500 деца в институции, днес са останали близо 500, което не означава, че процесът е завършен. Да се деинституционализират децата не е финалната цел – още много усилия трябва да положим. Една реформа не означава да промениш законодателството, а да убедиш хората, че това е пътят и той няма как да бъде променен“, категоричен е вицепремиерът. Той изтъкна огромната роля на неправителствените организации при провеждане на реформата, които освен помощник, са и необходимият коректив. Според Дончев опитът на България с реформата е уникален и би следвало да бъде ползван при провеждането на други реформи.

„Ключът към успешната деинституционализация е, че всички гледахме в една посока и работехме заедно – правителство, неправителствен сектор, академични среди“, подчерта зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Тя припомни, че през последните 10 години 94% от специализираните институции за деца са закрити. Преди старта на реформата около 7 600 деца са били настанени в 137 Домове за деца с увреждания, Домове за деца, лишени от родителски грижи и Домове за медико-социални грижи. „Всички ние помним Могилино, което стана символ на лошата институционална грижа и забравените от обществото деца. Половината новосъздадени услуги са малки семейни къщички от резидентен тип, където децата живеят много по-добре, намират се в жилищен квартал, ходят на училище, близо са до болница. Вярвам, че уроците, които сме научили, могат да бъдат предадени на много наши партньори“, допълни зам.-министърът. Русинова припомни, че реформата в грижата за деца се е реализирала със средства от европейските фондове. За реализиране на деинституционализацията от националния бюджет са отделени 450 млн. лв. 

Инициаторът на Международната конференция д-р Галина Маркова от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ също подчерта вредата от институциите. "Знаем много за детското развитие. Знаем много за вредата от институциите. Знаем много за това кои са програмите, които водят до добро развитие на децата. Знаем какво трябва да бъде обучението на професионалистите. Въпросът пред конференцията е как да прилагаме това знание, защото именно в приложението има проблем. И изглежда възникват нови въпроси относно това какво ни пречи да прилагаме добри практики. Защото броят на приемните родители намалява, съществуват бариери пред качественото обучение на професионалистите и културата на обществото като цяло пречи на приемането на различните. Какво правим в тази ситуация?“, попита тя. Според нея хората, които заобикалят едно дете с проблем и трудно за разбиране поведение, трябва да се научат да полагат усилия да разберат корените на това поведение и как да създават култура на съпричастност. "Тази съпричастност и подкрепа трябва да съществува и по отношение на самите хора, заобикалящи детето, защото те от своя страна също изпитват много трудности“, допълни тя.

Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“, призова на тази конференция да се говори за това как предоставяме качествена грижа и подкрепа на децата и младежите, които бяха изведени от специализираните институции. „Нашият опит показва, че в Центровете за настаняване от семеен тип попадат най-тежките случаи, които са с тежки интелектуални увреждания, често и с предизвикателно поведение, психични проблеми или деца, които нямат увреждания, но са преживели изключително травматични събития в детството си, често и редица раздели. За да може тези деца и младежи да получават адекватна грижа, е важно кои са хората, които работят в центровете от семеен тип, защото именно те осигуряват грижата. И затова нашето послание е да инвестираме повече в тях - в тяхната мотивация, в тяхното обучение и непрекъсната подкрепа. Също така отговорността за тези деца и младежи не трябва да пада само върху социалната система, социалните услуги, отделите за закрила на детето. Време е да поделим отговорността, така че да може децата и младежите в неравностойно положение да получат качествена грижа“, категорична е тя.

Изпълнителният директор на „Надежда и домове за децата - клон България“ Георги Симеонов сподели, че за него всичко е започнало от Могилино, когато заедно с няколко експерти е трябвало да направи оценка на децата. „Още тогава предложихме да стартира процесът на деинституционализация. Изключително много се радвам, че моята лична кауза за закриване на институциите се превърна в национална и нашата организация активно съдейства за реализиране на процеса в 21 области на страната“, обърна се Симеонов към участниците в конференцията. Той припомни, че „Надежда и домове за децата – клон България“ подкрепи закриването на 18 Домове за медико-социални грижи и работи на терен пряко със семействата, следвайки модела на активна семейна подкрепа. „Радвам се, че успях да привлека и хора в екипа, които също така приеха каузата за своя и я подкрепиха с всички сили. Ние работим за затваряне на входа към институциите, подпомагаме процеса на връщане на деца в техните биологични семейства. Организацията ни работи и в глобален мащаб за цялостно премахване на институционалната грижа за деца до 2025 г.“, допълни той.

Представителят на УНИЦЕФ в България д-р Джейн Муита заяви, че процесът на деинституционализация в България върви много добре. „Нашата цел през следващите години е да няма деца в институции. Но деинституционализацията  е много повече от затварянето на институции - трябва да насочим усилията си към превенцията на изоставянето на деца, към качествена подкрепа за семействата“, допълни тя. 

Ръководителят на фондация „Лумос“ за Европа Ирина Маланчук подчерта, че има много научни данни, които показват негативния ефект върху децата от престоя в институции. Според нея е важно всички ние да знаем за тях, но по-важно е да започнем да говорим за практическите решения, които ще доведат до промяната, какви конкретни стъпки да предприемем, за да може децата да се чувстват сигурни и обичани, как да развием приемна грижа за деца с увреждания и как най-добре да подкрепим родителите, които изпитват затруднения. „Въпросите са много и се надявам тази конференция ще даде отговор на някои от тях“, допълни Маланчук. 

Ричард Пихлер, специален представител по външни отношения и ресурси на SOS Детски селища Интернационал, започна изказването си със спомена за това какво му е споделил един млад човек, израснал в социална услуга. „Искам да порасна на място, в което с желание да се връщам за Коледа“ му отговорил той на въпроса какво би казал на следващите деца, които ще растат без родители. Според него това трябва да е и крайната цел на политиците, обществото и професионалистите. "Когато разглеждаме реформата в закрилата на децата, моят призив към вас е да имате куража да се задълбочите в проблема отвъд фасадата, защото деинституционализацията е само една малка част. Трябва да дефинирате качеството на грижата, от която тези деца се нуждаят, да определите визия и да издигнете процеса на деинституционализацията на по-високо ниво. Ние от SOS Детски селища ще подкрепим българските власти в тези усилия, така както сме го правили почти 30 години“, допълни той.