Празнуваме Деня на народните будители
Днес празнуваме Деня на народните будители. Отдаваме почит на делото на книжовници, просветители, борци за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал, съобщава Нова телевизия.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. В Деня на народните будители администрацията на президента за поредна година ще отвори врати за граждани, от 10.30 до 16.30 часа. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще приемат лично първите гости на "Дондуков" 2. Гражданите ще имат възможност да разгледат Гербовата зала, кабинетите на президента и на вицепрезидента, Огледалната зала и президентската библиотека.
Специален акцент в празничния ден ще бъде изложеният в Гербовата зала първи препис на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански три години след завършването на оригинала от Паисий Хилендарски през 1762 г.
благодаря, хубаво е да се знае миналото - дай източника....
Големият български поет и писател, който с всички литературни и пропагандни похвати допринася значително за очерняне на Османската власт, и на турското като цяло, 8 години след Освобождението на България, след преврата на 9 август 1886 г., едва спасява кожата си от собствените си сънародници и бяга да се спасява в Истанбул при така „омразните” турци*. Забележете когато настават тежки дни за русофилите, патриархът на българското възраждане не бяга в Румъния, Сърбия или Гърция, защото там не е сигурно дали ще оцелее, а бяга в столицата на Османската империя.
Това бягство се осъществява „…през Харманлий" със съдействието на някои казионни български формирования от Цариград.
До споменатото градче Вазов пътува с влак, после един турски талигаджия, го прекарва нелегално през границата и през Едирне отново с влак продължава за Истанбул, където прекарва есента и зимата на 1886 г. "…първен в хотел, после в частна къща".
Както виждаме- пародоксално, но турци спасяват големия тюркофоб и русофил Вазов, 8 години след Освобождението на България от Османска власт…
Каква повратна ирония на съдбата!...
През 1887 г. вече в Одеса, Вазов получава писмо от майка си, която при една среща със Стамболов е получила уверението му, че синът й "…може да се върне и да разчитва на неговата защита от мстителността на политическите си противници в Пловдив". Демек няма да бъде ликвидиран…
Вазов обаче проявява мнителност и страх за живота си и се решава да се завърне в своята родина доста по-късно...
Въпреки спасяването на живота си в Турско, през 1886 година, обаче омразата към всичко турско и османско, загнездена в душата на Вазов, явно си остава. Показателно е, че при друго свое пътуване към Цариград на 21 април 1902, в състава на доста многобройна депутация, състояща се от представители на княза, Министерския съвет, Св. Синод и различни дружества, сред които фигурират видни личности като ректора на Университета проф. д-р Златарски, проф. д-р Милетич и други в свое произведение, българският писател остава верен на своя стил на пропагандно очерняне на турското и Османската държава, като също временно възхвалява България: "Имаме такава хубава и благословена с всичките дарове господни земя, колко е хубаво!";
"...широкото софийско поле, добре обработено...", "денят бе ясен, светъл, небесата сини", "радостно слънце светеше", "няма да се наситите от прелестите, които крие нашата хубава земя", "градина е нашата земя, цял рай, в това ще се уверите, когато минем границата и я сравним с турската...";
"...нашите оперенички и спретнато облечени войници...".
След границата, с други думи, в Турско, Вазов не пести своята ненавист, към Османската държава-страната, която го е приютила през 1886 година и където се е спасил от преследващата го от родината смъртна опасност:
"По здрач наближихме границата и влязохме в Турско по тъмно вече. Изчезването на дневната виделина и настъпването на нощния мрак сякаш хармонизираха със самите страни и настроението на душите ни"; "...някаква тъга, някакво неприятно чувство притиска гърдите ни, когато в мърчината съпикасахме неясните форми на турските карантинни здания, прилични на гробове в едно тъмно царство. Това впечатление би се усилило от главоболните разправии с турската митница и паспортните чиновници; за щастие, по своевременното споразумение на нашето правителство...";
"...дрипава, износена униформа, сиромашки вид и омърлушени лица с тъп, зачуден поглед...", "...дружината ни избягва в живия разговор всяка национална излиятелност...";
"...една пуста равнина, видът й все еднообразен, див и скръбен...", "...необитаема, леко вълниста степ; никаква култура, почти никакъв живот по тия безлесни и безводни пространства...", "безплодно слънце", "безжизнена и глуха", "обрасли в буренак, диви и навъсени се дигат колосалните стени на Седемте кули", "старите къщи са се прилепили уродливо";
"…полето отвъд Одрин прилича на пустиня", "нашата свобода - турският деспотизъм".
Питаме се, ако големият български писател Иван Вазов беше жив и днес, какво ли щеше да измисли голямото му въображение, при едно пътуване до Истанбул и назад!?...
Дали все така щеше да е способен пак да пропагандира „…турския упадък” и "българския прогрес"!?
Кой знае…
Във момента глупавия соц продължава. Гетата продължават. Народът не се учи да се само-издържа.
Не ми е ясно как може България без глупавата Русия и Турция да прокопса?
Защо сегашните тъпаци не отстъпят стола на хора които имат образование?