България изостава със стандартите и контрола на пътищата

За да се повиши качеството на пътищата в България са нужни повече стандарти, затягане на практическия контрол и синхрон в действията на регулаторите. Това става ясно от основните препоръки в доклада след XII-тата Национална конференция по транспортна инфраструктура, пише economic.bg

Участие в конференцията са участвали както български организации като Университет по архитектура, строителство и геодезия и Български форум за транспортна инфраструктура, така и международни институции в лицето на Световната банка и Европейската инвестиционна банка.

На конференцията са били изнесени 35 доклада по изключително актуални теми от лектори от 12 държави. Повечето от докладите са предложили конкретни мерки за подобряване на транспортната ни инфраструктура. До голяма степен предложенията са в посока централизиране на усилията в областта на пътната безопасност и приемане на повече стандарти за качеството на асфалта.

Участниците в конференцията са обсъдили, че сцеплението на настилките е величина, която има пряко влияние върху пътната безопасност и се променя с времето и по дължината на различните пътни участъци. Вече има разработени множество уреди за измерване качеството на настилките, които дават глобална, а не локална представа, за неговата стойност. На фона на тази информация в България е крайно време да се въведе както норматив за качеството на асфалта, така и уред за измерване на неговото сцепление.

Лекторите са посочили, че българските общински пътища като цяло са в лошо състояние, а освен това характеристиките им спрямо  републиканската пътна мрежа са различни. Именно затова една от препоръките е техническите спецификации на Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ) да прераснат в национални законодателни актове или подзаконови наредби.

Друг голям проблем, посочен на проведената конференция, е фактът, че в момента при възлагането на обществени поръчки за строеж на пътища се взима предвид най-ниската цена. Според тях лекторите е далеч по-добре изборът на изпълнител да се базира на показателя „най-добра стойност“, който включва и реална оценка на пътната безопасност, качеството и иновациите.

По отношение на въвежданата в страната ни ТОЛ система препоръката на специалистите е при формирането на таксата за преминаване да се взима предвид и конкретното влияние на даденото превозно средство върху пътната инфраструктура, отчитайки се реалното тегло на осите му.

Не на последно място в България е необходимо да се създаде система за мониторинг и анализ на приложените мерки за повишаване на пътната безопасност, а също така Министерският съвет чрец съответните министерства и университети да насърчава развитието на научноизследователската работа в тази сфера. По думите на лекторите българският научен потенциал в областта на развитието на транспортната инфраструктура се свежда до няколко личности.