Няма да има масови фалити на хотели заради „Астрал Холидейз“

Константин Занков е роден на 7 ноември 1987 г. в София. Завършва езикова гимназия с изучаване на английски и немски език. Има бакалавърска степен „Туризъм“ и магистърска степен „Бизнес администрация“ със специализация маркетинг управление. Специализира в 12 държави.

От 2012 г. е главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма. Има повече от 10 години мениджърски опит в различни бизнес направления, свързани с туризма. Основател е на маркетинг и консултантска компания. Бизнес консултант, лектор и обучител, работил с множество брандове от България, Европа и САЩ

Нужни са стимули за чартърни програми и нискобюджетни авиокомпании, казва в интервю за "Монитор" експертът в Института за анализи и оценки в туризма.

- Г-н Занков, какво ще се случи с хотелите след фалита на „Астрал Холидейз“?

- Хотелите трябва да се съобразят с Търговския закон – по стандартния начин трябва да си изискат евентуалните вземания. Става въпрос за тези, които са преди фалита на туроператора, тоест ако са имали плащания преди фалита на туроператора. Ако тези плащания са след обявяването му в несъстоятелност, тогава вече е валидна застраховката на туроператора. Ако имат стари вземания, те не се покриват от застраховката „Отговорност на туроператора“.

- Имате ли данни колко хотели ще бъдат засегнати от фалита и колко ще са тези, които ще фалират?

- Нямаме точни данни колко ще фалират. От страна на британския туроператор „Томас Кук“ също има много големи задължения, които той държи към български хотелиери. Ако не изплатят нужните задължения, има вероятност български хотели да обявят несъстоятелност. В Испания също. До момента имаме цифра за засегнатите, но все още не мога да кажа точно колко от тях ще имат затруднения с изплащането на задълженията си.

- От бургаската регионална туристическа камара коментираха, че на издадените фактури е редно да се премахне ДДС, тъй като те са за услуги, които не са заплатени. Смятате ли, че това би могло да облекчи ситуацията?

- Това би могло да облекчи ситуацията. Всяко данъчно облекчение за засегнатите хотели би било плюс. Ако държавата предложи на Българската банка за развитие механизъм, по който да кредитира тези хотели, които са пострадали от „Томас Кук“, и да им даде безлихвен кредит за първите няколко години, то това със сигурност ще облекчи тяхното състояние и няма да обявят фалит. Има различни механизми, по които държавата може да стимулира.

- Очакват ли се масови фалити на хотели и на доставчици? Има ли причина да се създава такава тревога в хората?

- Масови фалити не. „Томас Кук“ не е работил с цялото Черноморие, той е работил с определен брой хотели. Същото е и с „Астрал Холидейз“, които имат задължение към определени хотели и транспортни фирми, но това не е масово. Трябва да се има предвид, че фалити по света се случват непрекъснато във всички бизнеси. В момента имаме едно домино, което стана заради „Томас Кук“, оттам падна и „Астрал“. Надяваме се да няма масови фалити. Не очаквам да фалират туроператорски или транспортни фирми, но не е невъзможно. Просто критичният период е сега и трябва да се направи стратегия как да реагираме, за да може да промотираме правилно дестинацията и на ниво бизнес, и на ниво държава, за да не се повтаря това. Ако не вземем в момента правилните мерки, следващите години ще бъдат много трудни за български туризъм. Затова трябва да се вземат най-правилните решения. Целта е да не си слагаме всички яйца в една кошница, а да правим мъдър маркетинг и бизнес развитие на целия сектор, който да има различни канали за продажба и дистрибуция.

- За последните 10 години има фалирали около 5 туроператора. Защо фалитите се случват в края на сезона?

- Фалити се случват през цялата година, не са само в края на сезона. Сега просто така се е случило - приблизително две седмици след фалита на „Томас Кук“, в края на летния сезон. Фалираха сега по причината, че годишното приключване на данъчната година във Великобритания свършва в този период. В България свършва в края на годината. „Томас Кук“ сега са видели, че нямат възможност да изплатят задълженията си. При „Астрал Холидейз“ е по-скоро ефектът на доминото. Не е конкретно, че фалитът им се случва в този период. Имаме фалити и предишните години – в края на октомври, декември, по Великденски празници – в различни периоди са и то не само британски компании, има и други фирми, които фалират по различно време. Причините са комплексни и могат да бъдат различни при различните туроператори.

- Казахте, че причините са комплексни. Какво тогава предлага браншът, за да защити туристите при такива ситуации - и родни туроператори, и от чуждестранни?

- Първо, препоръчва се хотелиерът да сключи договор с туроператора, регистриран в България. На второ място това е създаването на единен гаранционен фонд, с който да могат да се защитят интересите на всички страни в такива ситуации. Този механизъм го има и в други европейски страни, например във Великобритания. Там е той е организиран под друга форма, но го има. Обикновено той е свързан с някаква банкова гаранция. Например, туроператорът прави 700 000 евро оборот и съответно британска асоциация на туроператорите изисква от фирмата всяка година документ, че в банката ще има гарантирани 70 000 евро под формата на овърдрафт или блокирани средства по сметката. Или това са 10 на сто от оборота като по този начин се гарантира, че ако нещо се случи, ще има сума от този фонд, с която да се реагира за туристите. Иначе има и много други практики.

- С какви мерки може да бъде подкрепен сезон 2020-а?

- Реално това ще стане с адекватна маркетингова политика, бързи действия от страна на държавата и бизнеса с добър маркетинг и реклама, добри стимули за повече чартърни програми в България и нискобюджетни авиокомпании, които също да пътуват. Това може да стане и с облекчаване на визовия режим. И фокус върху конкретни реклами.

- Облекчаването на визовия режим като цяло или за определени туристи?

- Става въпрос за облекчаване на режима за определени националности, които са важни за нас - да кажем руските туристи, например, защото са по-голям ключов пазар. Има много други, за които могат да се направят облекчения, но те са в по-малки мащаби като брой туристи.

- Споменахте, че е добре да се фокусираме върху конкретна рекламна стратегия и като цяло по-добро представяне на страната ни в чужбина. Преди време от Националния борд по туризъм пледираха точно за това - че трябва да се увеличат средствата за национална туристическа реклама.

- Има ли по-голям бюджет за реклама, то той със сигурност трябва да бъде ръководен с публично-частно партньорство, тоест и от бизнеса, и от държавата като и двете да отделят средства, които да бъдат управлявани съвместно.

- Според вас какви средства трябва да се отделят за туристическа реклама всяка година?

- Това съответно трябва да бъде процентно от приходите от туризъм, които се събират за година. Не бих могъл да се ангажирам да кажа какъв процент точно, но това, което със сигурност трябва да се направи в момента, е да се свика кризисен щаб, да се направи адекватна политика, за да може да се спаси сезон 2020, и по възможност за зимата на 2019-2020. Например, онлайн маркетинг, много активности същевременно с това и на бизнеса, и на държавата, различни канали за продажба, различни пазари, не да фокусираме всичко на едно място. По отношение на рекламата винаги всичко е свързано, то е в интерес на всички ни - държава, дестинации, общини и съответно туристическите бизнеси.

- Какви са очакванията ви за записванията за Коледа и Нова година? Смятате ли, че е възможно да има спад или ръст?

- Не очакваме спад, очакваме нивата от предходната година към текущия момент. За Нова година се очакват общо 540 000 българи да пътуват, като 120 000 ще са в чужбина. За чужденците, които ще дойдат в България в периода Коледа-Нова година, очакваме около 170 000 туристи. Тоест у нас ще има повече туристи, отколкото ние ще изнесем навън по време на празниците. Зимата като цяло се очертава добре за момента, а в периода декември-март очакваме около 1 млн. и 700 хил. чуждестранни туристи да дойдат в България. Тук говорим за всички форми на туризъм, не само ски – това са ски, спа, градски, бизнес туризъм и алтернативни форми на туризъм. Става въпрос за различни форми, тъй като зимата не продаваме само ски и сноуборд, а реално и другите форми, които особено за последните години се изравняват и са дори повече в някои моменти, отколкото стандартните форми на ски ваканции.