90 хиляди златни франка е първият бюджет на Бургас отпреди 140 години

След Oсвобождението на Бургас през 1878 г., основните приходи на новосъздадената местна власт, се формират от изоставените турски дюкяни и други имоти, които градските съветници отдават под наем. По това време единствената такса, от която получава постъпления Градският съвет, е 0,5% върху стоките, които се изнасят през бургаското пристанище, а глобите са третият му и последен източник на приходи.
От първата Книга за приходи и разходи на Бургаската градска управа, въведена на 1 март 1878 г., виждаме, че основните разходи през тази година са за издръжка на местната власт. Тя се състои от председателя на Градския съвет Нико Попов (който е и кмет на града) и съветниците Панайот Русалиев, Стефан Юрданов и  Георги Ангелидис. Месечното възнаграждение на кмета е 75 рубли, а на съветниците по 50. В Общината са назначени още един писар, един писец и един разсилен, със заплати съответно 25, 12,50 и 10 рубли. Всеки месец се отделят по 12,50 рубли за канцеларски разходи, а еднократно Съветът отпуска 383,20 рубли за поддръжка на бургаския „полицмейстер”.

Рамката на първия годишен бюджет на Бургаската градска община, изготвен за следващата 1879 г., е в размер на 90 710 златни франка, от които 17 750 остатък от 1878 г. В него е заложено от наеми да се получат 14 000 франка, което е почти 20% от всички предвидени за годината приходи, а от глоби – 2 000 франка. Градските управници въвеждат и различни нови такси и налози, съгласно законите на Източна Румелия, чрез които набавят необходимите за нуждите на града средства.

Приходите от такси се получават от: износните стоки – 10 000 франка; питейните заведения /25 % върху акциза/ - 10 000 франка; правото на товарни коли да влизат в града и от таксата „шиник парасъ“ – 5 000 франка; продажбата на добитък /”такса русумат“/ - 5 000 франка; оценяването на недвижими имоти – 5 000 франка; театралните, музикални и др. подобни прояви – 3 000 франка; правото на търговия /25%/ и издаването на документи – 2 000 франка; „скотобойството“ – 1 400 франка; тегленето на стоки – 1 000 франка; уличната продажба на сергия или на гръб – 1 000 франка; сарафската дейност – 1 000 франка; разгласяването – 500 франка

От разходната част на бюджета можем да направим извод, че съветниците мислят в перспектива, като основната им цел е да вземат мерки за превръщането на малкия ориенталски град с криви улици в модерен европейски град. Ето защо там е предвидено назначаване на градски инженер с годишно възнаграждение от 1 200 фр. и отделно 1 500 фр. за „снемане план на града.“ Също така има заложени 20 000 франка за поставяне на калдъръм по улиците и поправка на пристанищните скели, 1 000 фр. за направа на 5 обществени „захода“ и устройване на гробището и 800 фр. за поправка на някои градски здания.

Осветяването на Бургас с фенери през нощта е също един от важните и първостепенни въпроси, които занимават градските съветници и те отделят 5 000 фр. за осигуряването му.

За почистване на града са предвидени 4 000 франка, а тъй като голяма част от къщите са дървени и пожарите са често явление, в бюджета са заложени 2 000 фр. за съхранение на „тулумбите“ и за други потребности за пожарната команда.

За създаване и поддържане на градска болница с 28 кревата, са предвидени 9 000 фр., в които са включени и 1 200 фр. за възнаграждение на доктора, който ще я ръководи. Тъй като в Бургас няма добра питейна вода, са отделени и 1 000 фр., с които да се ремонтират „Сладките кладенци“ в м. „Кумлука“, откъдето „сакаджии“ носят вода, която продават в малки бъчви на гражданите.

Общинските съветници отделят средства и за градските училища, които са 5 на брой – по 2 български и гръцки и 1 еврейско. Турското училище е затворено, тъй като избягалите през войната турски семейства тепърва започват да се завръщат. Първоначално е предложена сумата 3 000 фр., но след съгласуване с окръжния началник, тя е увеличена на 3 500 фр.

Броят на служителите в Общината нараства и за техните възнаграждения е предвидена сумата от 17 160 фр. За отопление на стаите на Съвета и затвора са отделени 1 000 фр. и още 1 500 за извънредно разходи.

В отделен раздел на бюджета са включени и мероприятия, за които е фиксирана обща сума от 21 350 фр. Предвидени са изграждане на обществена градина, нова кланица, допълнителни пристани за товарене на зърнени храни, фенер за подводния пристан, една машина за товарене на стоките на пристанището, изграждане и разширяване на гробищата, както и резервна сума за докарване на сладка вода в града.

Въпреки оскъдните приходи, Бургаският съвет оказва и социална помощ на бедни и нуждаещи се. Първите данни за това са още от 1878 г., когато съветниците отпускат на вдовицата Кокона Костадиница, на сирачето Сп. Христов и на Хайме Йода по 1 рубла по бедност; 1,50 рубла за погребение на бедния Ибрям от с. Сеймен, Сливенски окръг /дн. с. Лозенец, Бургаска област/ и 2,50 рубли на бедния турчин Али Баба. А в началото на 1879 г, при приемането на общинския бюджет, са заделени 700 фр. за отпускане на помощи на бедни граждани.

През тази година е извършено и първото преброяване на населението на Бургас, проведено от източно-румелийските власти, според което то възлиза на 2 940 души. Хората, които живеят в града, имат различно поданство – румелийско, българско, турско, „елинско” или друго чуждестранно.

*Писец - преписвач
*Шиник-парасъ – такса за претегляне на зърнени храни
*Скотобойство – клане на добитък
*Заход – нужник
*Тулумба – помпа за вадене на вода и пръскане
*Сакаджия - водоносец