Кой лъже за срещите на главния прокурор?

„Търсената от Вас информация не се съхранява в прокуратурата, поради липсата на изричен регламент за това”. Това ми написа зам.-главният прокурор Ася Петрова за начина на регистриране на срещите на главния прокурор.

Писмото идва след над 2-годишна сага, включително и след решения на две съдебни инстанции.

Както стана ясно, осъдих окончателно прокуратурата да предостави исканата информация. Това стана след т. нар. мълчалив отказ на държавното обвинение – абсолютно недопустимо поведение съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Въпросите, които отправих до главния прокурор още на 22 юни 2017 г., бяха:
1. Записват ли се официалните срещи на главния прокурор?
2. Ако се записват, в каква форма се осъществява това и вписват ли се детайли като дата, час, място на срещата, участващи лица?
3. Част ли е тази информация от регистър или книга?
4. Документират ли се тези срещи чрез докладни записки или др. подобни документи?
5. Вписват ли се планираните срещи в работния график на главния прокурор, под каква форма и в какъв срок се съхранява този график?

От върховния орган в съдебната система, парадоксално или не, отговор изобщо не бе върнат, макар че питането бе специално подготвено - по всички правила на ЗДОИ.

Съдията на първа инстанция (Административен съд–София град - АССГ) реагира с изумление на думите на адвоката на прокуратурата, че държавното обвинение не е длъжно да отговаря. Обяснението на защитника бе, че няма създаден регламент за срещите на главния прокурор.

АССГ излезе с решение от 14 ноември 2017 г. прокуратурата да предостави исканата информация.  

Държавното обвинение обаче обжалва и въпреки простия казус делото се влачи още близо две години във Върховния административен съд.

Той потвърди окончателно решението на АССГ на 19 август 2019 г.

В резултат най-накрая – на 17 септември 2019 г., от прокуратурата изпратиха все пак някакъв, макар и лаконичен, отговор на поставените въпроси.

„Търсената от Вас информация не се създава и не се съхранява в прокуратурата, поради липсата на изричен регламент за това.

Съгласно чл. 3 от ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите за местно самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите”.

Предвид гореизложеното, по отношение на искането Ви за достъп до информацията със заявление от 22.06.2017 г., ЗДОИ е неприложим”, написа Ася Петрова.

Разговарях с юрист, който обясни, че е нереално никъде да не се води елементарен запис кой влиза на среща с главния прокурор.

Освен това лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че се е срещала с обвинител номер 1 по време на предизборната кампания през 2017 г. И това е било надлежно записано.

„Да, срещали сме се – в кабинета му, в прокуратурата, в приемната му, където той приема. Официална среща, уговорена между нашите два кабинета, поискана официално. Тя ми стои и в програмата (…) Е, как тайна среща?! Отиваш в прокуратурата, в приемното му време, в приемната, записват те, там са десетки хора и си на тайна среща – моля ви, това не е сериозно”, коментира тогава Нинова.

Думите й бяха продължение на скандала ЦУМ-гейт – когато стана ясно, че главният прокурор Сотир Цацаров е бил на среща в кабинета на пловдивския лидер на БСП и бизнесмен Георги Гергов в столичния ЦУМ със собственика на вестник „Сега” Сашо Дончев.

Последният фактически се оплака, че е бил подложен на натиск от Цацаров заради критичната линия на изданието му.

Впоследствие ЦУМ-гейт стана повод Георги Гергов да бъде изключен от Изпълнителното бюро на БСП.

Нинова пък се наложи да отговаря за нейната среща с главния прокурор, след като вбесеният от скандала Гергов издаде, че е имало и такава.

Именно думите на лидерката на БСП, че срещата й е била регистрирана, стана повод да потърся повече информация.

В крайна сметка излиза, че някой лъже. Или Корнелия Нинова - че срещата й е била регистрирана, или прокуратурата - че такава практика няма.