Да оцелееш заради вратовръзка, очила... Късметът на 11 септември

Още в началото на 90-те Джоузеф Лот развива странна обсесия с арт вратовръзките. Всяка сутрин той избира един от многото си аксесоари с известни картини и пита трите си дъщери, на кого е произведението.

„Казват ми Ван Гог, Моне или който е и след това провеждаме малък разговор за художника“, обяснява Лот. В онази сутрин, на 11-ти септември 2001 година, вратовръзките му спасяват живота. Той носи зелена риза и се среща с колегите си в малка закусвалня между Кулите близнаци. Една от колежките му тъкмо се е върнала от почивка в Масачузетс от където му е взела подарък – вратовръзка с картина на Моне.

Червено и синьо са основните цветове. Лот и колегите му били в командировка в Ню Йорк. Малко по-късно този ден трябвало да участват в пресконференция в ресторанта „Прозорци към света“, намираш се на 104-я етаж в северната кула. Докато всички се качват към него, Лот се връща в хотела, за да смени ризата си. Той бил толкова трогнат от жеста, че искал да носи вратовръзката по време на пресконференцията, но това по никакъв начин не можело да стане с зелената риза, която носел.

В багажа си той имал перфектната бяла риза, изгладил я, облякъл се и излязъл от стаята си. Докато чакал асансьора на седмия етаж да дойде, усетил как сградата се разтресла. Така Джоузеф Лот избягва смъртта. Елайн Грийнберг, жената, подарила му вратовръзката на Моне, не успява.

Всеки ден хората правят избори – кой полет да изберат, по кой път да поемат, коя книга да прочетат, дали да тичат до работа или да се отбият за кафе. Никой обаче не осъзнава, че понякога едно просто решение може да значи толкова много.

18 години след 11-ти септември всеки един човек на Земята е направил приблизително 1 милион такива решения.

Нощта преди трагедията мачът в Денвър продължил до късно, което накарало много американци да се успят на следващата сутрин. Някои оцеляват, защото са приковани към телевизорите, защото Роджър Клеменс трябваше да спечели 20-тата си титла с "Янките" у дома.

Рой Бел, който работи на 102-я етаж на Северната Кула премества срещата си от 8:00 в 8:45 часа. Майкъл Ломонако, управителят на „Прозорци към света“, всеки ден отива на работа в 8:30 часа, ала точно този ден закъснява, защото отива да си вземе нови очила. Той оцелява. 72-ма от колегите му умират.

Джаред Котз, един от участниците в конференцията на Лот, се спасява, защото една от публикациите липсва в папката на колегата му. Той предлага да се върне до офиса и да я вземе.

„Казахме си чао. Мислех, че ще ги видя след час или дори по-малко. Качих се на асансьора, обадих се на колегите ни в Лондон, за да ги уведомя, че всичко, без една кутия, е пристигнало. Видях часа – 8:46 и си помислих: „Имам достатъчно време да отида до офиса и да се върне горе.“

"Говорих още с колегата си в Лондон, когато чух как самолета се разбива“, разказва Котз пред Гарет Граф, автор на книгата The Only Plane in the Sky: An Oral History of 9/11. Дейвид Кравет се спасява от смъртта, защото клиентът, който очаква, си забравя личните документи, а трябва да се регистрира при охраната. Обикновено брокерът би пратил своята асистентка, но тя била бременна почти в деветия месец. Кравет си помислил, че й прави услуга, като не я праща долу. Всъщност бременната Моника била освободена от фирмата по-малко от 24 часа преди атаката.

След трагедията тя отново се връща на работа в брокерската фирма, защото всички служители от човешки ресурси, които трябвало да обработят уволнението й, загиват.

Николас Рейнър трябвало да бъде на борда на самолета от Бостън до Лос Анджелис, но изпуснал полета си, тъй като си изкълчил глезена. Комедиантът Сет Макфарлън също имал билет за самолета, но неговият мениджър му написал времето за излитане грешно и той се появил на летището минути след като фаталният полет излетял. По-късно, третият отвлечен самолет удря Пентагона, но уцелва най-подсилената му част. Сградата е почти непокътната, а според военните, това е чудо.

„Ако беше ударил навсякъде другаде, щеше да мине директно през сградата и да убие близо 5000 души“, обясняват те. Подполковникът Роб Груневалд стои с колегите си в конферентната зала, когато Полет 77 минава само един етаж под тях. Всички са в паника и трябва да направят най-важното решение в живота си – на къде да тръгнат, за да се спасят. Половината му колеги тръгват в една посока. И не оцеляват. Груневалд тръгва с другата група, но спира да помогне на своя пострадала приятелка. И след това вместо надясно с останалите, тръгват наляво – и това спасява живота им.

Пожарникарите от Екип 6 също оцеляват благодарение на решението да спасят човешки живот. Докато евакуират сградите, те решават да спрат и да помогнат на една жена – Жоезефин Харис. Когато кулата се срутва, те все още се намират на безопасно място. Поредицата от случайни решения спасява много животи на 11 септември 2001 г. А няколко часа преди това, артистката Моника Браво се намира на последния етаж на южната кула и снима приближаващата гръмотевична буря. Това е последният запис на последната нощ, в която Кулите близнаци се издигат над Ню Йорк.

Браво отнася видеото в дома си и започва да го обработва. По-късно го превръща в произведение на изкуството, носещо името September 10, 2001, Uno Nunca Muere la Víspera - „Невъзможно е да умреш в навечерието на своята смърт.“

Както Браво казва: "Умираш само, когато трябва да умреш. Никога не си близо до смъртта".