Проф. Христо Пимпирев: Созопол е бил кратер на вулкан, когато умират динозаврите

Созопол е бил кратер на вулкан. Това е било във времето, когато умират динозаврите, каза геологът проф. Христо Пимпирев пред БНТ.

След 38 години пауза учените възобновяват проучването на подводната каменна гора в района на Созопол. Тя е била жива и процъфтяваща преди 12 млн. години, когато е била крайбрежна зона, но на друго море. Засега науката не познава друг подобен феномен.

Подводната гора между островите Свети Кирик и Свети Иван е любима дестинация за много водолази. 

Резултатите от първите изследвания са потънали дълбоко в научните архиви. 

През 1981 г. младежка експедиция проверява какво стои зад разказите на рибари, затънали по дъното. 

„С мой колега, който бе водолаз, събрахме хора от водолазния клуб. Те се гмуркаха и където видят дънер, пускаха буй. Направихме много подробна карта на дънери, които са с височина 2 метра“, каза проф. Пимпирев в интервю за сутрешния блок на националната телевизия. 

Членовете на първата експедиция описват множество дънери с корени, които са дълбоко във въгления пласт.  Някои са с размери до 4 метра в диаметър. 

„Тук преди 70 млн. години е имало вулкани. Това е във времето, когато измират динозаврите. Кратерът на един от тях е в Созопол. Пропаднал е и мястото е заобиколено от вулканични скали. Свети Иван е част от тази калдера, като кратерът е потънал“, обясни професорът. 

Скалистият кожух на кратера е изолирал сладководна лагуна, в която преди 12 млн. години са се развивали тропични гори и тор. Созопол и тогава е бил крайбрежна зона, но на много по-голямо море – Сарматското. Бреговете му следват очертанията на водния басейн, който би се образувал, ако бреговете на Черно море се вдигнат със 150 метра и се обедини с Каспийско море. 

В района на Созопол някога е имало сладководно езеро, което започва да се заблатява. Растяли са кeдри. Много пищна е била растителността. След някакъв катклизъм в лагуната нахлула солена вода с високо съдържание на силикати. Те постепенно изместват органичните макромолекули на дървесината. Днес между двата острова има непрекъснато и силно течение, което постоянно отмива пясъчните наслагвания и разкрива изцяло каменната гора. За да установят каква е била тя, учените вземат проби от дърветата. 

„Вижда се, че все пак това е дърво, но тежко като камък. Това са кедрови дървета на милиони години“, каза един от водолазите.

„Открихме дънер, дълъг около 6 метра. В течение на времето органичната материя в дърветата се е заменила от минерали, които са запазили формата на стъблото“, добавя негов колега.

Взетите проби ще дадат информация за вида на каменната гора. 

Изследователите допускат, че гората е била от блатни кипариси. Подобни видове, доживели до днес, се срещат в тропиците на Атлантическото крайбрежие на Северна и на централна Америка.