5 начина, по които интелигентните хора саботират собствения си успех

Мариан винаги е бил един от най-умните ученици в класа си. Сега той може да се похвали със стабилна и доходоносна работа, която му носи удовлетворение. Когато обаче Мариан използва социалните медии като Фейсбук и Инстаграм, той забелязва, че неговите бивши съученици са успели да постигнат много повече. Дори на работното място мъжът наблюдава как колегите му получават повишение след повишение. Понякога Мариан се пита какво точно прави погрешно, за да продължава да изостава в професионален план.

Звучи ли ви познато историята на Мариан? Възможно е да виждате себе си в Мариан или да имате близък, който се бори с подобни чувства. Интелигентността несъмнено е изключително важно предимство за постигането на успех. Понякога обаче интелектуално надарени индивиди не достигат върховете, които са си набелязали, защото несъзнателно сами саботират своите усилия.

Ако смятате, че и вие може да се намирате в сходна ситуация, добрите новини са, че веднъж осъзнали своите слаби места, вие ще можете да ги преодолеете. Представяме ви 5 начина, по които умните хора саботират успеха си и няколко предложения за това, как да заличите вредните навици и да постигнете така желания прогрес.

№1. Умните хора понякога подценяват ползите от култивирането на други полезни знания. 

Те може са неглижират позитивите от формирането на взаимноизгодни връзки с останалите или пък се фокусират прекалено много върху развиването на интелектуалните си умения за сметка на всичко останало.Те често приемат, че успехът е неизбежен, и пренебрегват други важни умения. Например хората, които намират проявата на дипломатичност на работното място за трудно начинание, вероятно биха я отписали като подробност отколкото като основно умение, което се изисква за съвместната дейност. По същия начин те може да определят като полезни вежливостта и представителността за ролята на секретарка, но не и за един началник.

Този начин на мислене всъщност се базира на склонността на повечето мъже и жени да проявяват желание и инициатива да работят над своите силни страни, но същевременно избягват да мислят за областите, в които не са естествено добри. Умните деца обикновено получават много похвали в ранните си години, подсилвайки идеята, че развиването на когнитивните умения е единственият и най-важен приоритет. С течение на времето малчуганите порастват, често чувайки, че са умни, и започват да осъзнават, че за тях постигането на забележителни постижения е много по-лесно начинание отколкото за другите деца. За интелектуално надарените деца този начин на мислене продължава да се наблюдава и в по-късните години.

На повечето работни места обаче високата интелигентност не е достатъчна за постигането на успех. Обръщането на внимание само на силните страни, но не и на слабостите, обикновено води до самосаботаж.

Решение: Използвайте положителните си черти, за да преодолеете недостатъците си. Не е необходимо да трансформирате напълно личността си, просто е важно да имате план за действие и нагласа за конструктивна критика. Например може да се опитате да идентифицирате три специфични дипломатични подхода, които да приложите в офиса, за да подобрите междуличностните си отношения с колегите.

№2. Работата в екип може да се окаже изключително обезкуражаваща за тях.

Умните хора често възприемат новата и разнородна информация бързо и имат високи стандарти както спрямо себе си, така и спрямо останалите. Съвместната дейност с колеги, които не могат да следят информационния процес толкова лесно, може да се окаже предизвикателство.

Обикновено интелектуално надарените деца (които не са в специализирани паралелки) смятат, че образованието, което получават, не е достатъчно интересно или умствено стимулиращо. Не е изненадващо, че в даден момент повечето от тях започват да изпитват чувство за неудовлетвореност. Вследствие на това малчуганите най-вероятно започват да виждат работата в екип като нещо неприятно, тъй като съучениците им ги възприемат като най-компетентните и следователно им възлагат голяма част от проекта или пък самите умни деца намират задачите за скучни и досадни.

Хората с по-високо ниво на интелигентност понякога намират съвместната дейност за трудна, защото мислят, че ще се справят с належащата задача много по-качествено или бързо, ако работят сами. Този начин на мислене е особено често срещан при индивидите, които имат склонност към проявя на перфекционизъм.

Решение: Проявете по-голямо търпение и емпатия към себе си и другите и се опитайте да се научите да оценявате различните идеи и гледни точки на останалите, които също допринасят за успеха на екипа.

№3. Умните мъже и жени често обвързват самочувствието си с високото си интелектуално равнище.

Това може да намали тяхната адаптивност и да доведе до избягване на трудни ситуации. Ако голяма част от увереността ви се основава на вашата интелигентност, моментите, в които си проличават недостатъците ви или липсата на знания, вероятно са източник на тревожност и стрес. Когато вашето самочувствие е пряко зависимо от интелектуалното ви превъзходство, дори по-квалифицираните или умни хора ще изглеждат като заплаха за емоционална ви стабилност. Именно избягването на конфронтацията с подобни моменти на слабост води до самосаботаж.

Решение: Постарайте се да придобиете обективна гледна точка относно ползите от сътрудничество с други хора, които в някои отношения са по-компетентни от вас. Отделете време, за да сформирате връзки с личности, от които знаете, че ще получите градивна критика. Колкото повече свикнете с конструктивната обратна връзка от колеги, които вярват във вашите таланти и капацитет за прогрес, толкова по-рядко ще  саботирате собствения си успех.

№4. На умните хора им доскучава бързо.

Високото ниво на интелигентност не е равнозначно на любознателността, но ако притежавате и двете качества, значи сигурно сравнително бързо се отегчавате от изпълняването на едни и същи задачи отново и отново. Някои видове успех силно зависят от проявата на иновативност и креативност, но за други хора пътят към отличия и слава представлява достигането на експертно ниво в някоя тясна област или пък в извършването на определен брой поведения многократно.

Ако сте умни, любопитни и обожавате да учите, вероятно лесно губите интерес в нещата, които вече сте успели да разгадаете. Възможно е да намирате практическия аспект от работата за скучен или пък предпочитате да научавате нови неща, вместо да усъвършенствате стари знания и умения. Подобна ментална нагласа може да ви попречи да се развивате пълноценно като личност. Резултатът е, че саботирате успеха си, без дори да предполагате.

Решение: Опитайте се да разпознаете какви са ползите в дългосрочен план и направете опит да толерирате малко дискомфорт и скука, за да постигнете целите си. Вместо обаче да предприемате драстични промени в поведението си, си поставете за цел да толерирате скуката за кратки периоди от време (няколко минути или часове). Например може да се постараете да инвестирате по 5 часа на седмица в дейност, която е монотонна, но печеливша за вас.

№5. Умните хора понякога смятат, че качественият анализ и размишленията са отговорът на всеки един проблем без значение от естеството му.

Индивидите с по-високо ниво на интелигентност често са свикнали да успяват, като прилагат своите аналитични умения, което вероятно ги кара да пренебрегват различни подходи, също толкова добри, а в някои случаи дори по-резултатни.

Например умните мъже и жени са склонни да търсят разрешение като мисловно предъвкват проблема (многократно претърсват интернет пространството за отговор или се фокусират върху всяка една грешка), когато други подходи биха могли да по-ефективни.

Решение: Обърнете внимание кога размишленията се превръщат в нездравословна фиксидея. Обмислете дали стратегии като например допитването до експерти по въпроса или помощта на колега могат да се окажат по-подходящи. Разбира се, не пренебрегвайте ползите от детайлния анализ на казуса, но в моменти на безизходица си позволете кратки паузи, в които да извършвате приятни за вас дейности.

По този начин ще прекъснете мисловното предъвкване (премисляне с негативен оттенък), а когато възобновите работния процес, ще може да погледнете на проблема с нови очи. Разширете обхвата от умения за постигане на прозрения, така че да не се превръщате в човека, който вижда всеки проблем като пирон, защото единственият инструмент, с който разполага, е чук.

Кои от тези пет модела на мислене възпират успеха ви най-много? Опитайте да ги подредите по важност. Познавате ли някой близък или колега, който попада в тези мисловни капани? Ако сте осъзнали, че вие правите тези грешки, се опитайте да преодолеете чувството на срам – подобни негативни емоции не са необходими или полезни за преодоляване на вредните навици. Запомнете, че дори дългогодишните и дълбоко вкоренени психологически модели могат да бъдат превъзмогнати, когато приложите правилните подходи.