Красиви имена черпят днес заради светец, сам влязъл в огнена клада

На 29 юли, на осмата неделя след Петдесетница, почитаме Свети Мъченик Калиник. Той се родил в Киликия (Мала Азия) и бил възпитан в християнския закон. Посветил живота си на проповядването на Божието слово и за целта обиколил много градове и села, където обръщал езичниците към Господ Иисус Христос. Когато пристигнал в Анкира езичниците го хванали. Завели го при градския началник и го обвинили във вероотстъпничество. На злостните обвинения светият отец отговорил с открита проповед за истинския Бог. Кротките му слова силно смутили началника.

Той поискал от Калиник да се поклони на елинските богове. Подложил го на страшни изпитания, но светецът бил непреклонен. Тогава го изпратили в град Гангра, за да бъде съден. Пътят бил дълъг и изтощителен, а страданията му – нечовешки. Войниците, които го съпровождали, ги мъчела жажда и пек. Добродетелният Калиник намерил сили да се помоли на Господ и той утолил жаждата на неговите палачи. Милосърдието на Св. Калиник не трогнало враговете му. Когато пристигнали в Гангра на площада вече бил запален голям огън. Без никакво колебание светецът сам влязъл в него и там намерил мъченическата си смърт, предава Блиц.

Нетленното тяло на Св. Калиник било погребано от добродетелни християни с подобаваща почит. На 28, 29 и 30 юли се отбелязват астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли) идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.  Те се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони.

В Северна България дните са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя. През горещниците човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки.

Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб - за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището. На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън. През трите поредни дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март следващата година.

Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън.

През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма. В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. На 29 юли имен ден празнуват всички с имената Калин, Калина и Горан.