Понякога трябва да си тръгнеш от него, за да срещнеш себе си

„Идва време, когато трябва да решиш дали да продължаваш да четеш същата страница, дали да я обърнеш или просто да затвориш книгата.” – Шанън Алдър Казват, че истинската любов не изисква. Че ако обичаш, ще даваш. Без значение какво получаваш. Но любовта е като цветето, което има нужда да бъде поливано, обгрижвано, обичано. И твоето сърце е цвете. Защо позволяваш на мъжа до теб да го тъпче в краката си? Защо го оставяш без светлина? Защо го лишаваш от топлина? Защо измъчваш сърцето си? Защо подценяваш себе си?

Защо... Защото си забравила да обичаш – не другия, себе си. Забравила си да виждаш – не другия, себе си, пише Дама.бг. Забравила си да чуваш – не другия, себе си. Забравила си себе си. Вдигни очи. Погледни се в огледалото. Спомни си. Спомни си какво заслужаваш. Защото заслужаваш много. Заслужаваш да бъдеш обичана така, както обичаш ти – истински, страстно, отдадено.

Заслужаваш да бъдеш виждана, чувана, обгрижвана. Заслужаваш да бъдеш разбирана. Не позволявай на мъжа до теб да те подценява. Не позволявай да те пренебрегва. Не позволявай да те променя. Но най-вече: не позволявай да те подменя. Не позволявай да подменя мечтите ти, ценностите ти, пътя ти.

Не позволявай да подменя живота ти. Бори се за бъдещето си. Бори се за щастието си. Бори се за себе си. И ако това значи да се бориш с него, направи го. Обърни му гръб. Тръгни си. Защото едва когато напуснеш този, който не може да те оцени, ще разбереш колко ценна си всъщност! Колко смела си всъщност! И колко прекрасна си всъщност! Едва когато сложиш край, ще можеш да поставиш ново начало.