Експерти: Трагедията в Чернобил не може да се повтори

Бумът на хитовия сериал на HBO отвори отново старата рана на света дали е възможно да се повтори атомната авария в АЕЦ „Чернобил”. Според българските специалисти и инженери в областта на ядрената енергетика това категорично е невъзможно. Становището им стана ясно по време на дискусия, предаде агенция БГНЕС, цитирана от economic.bg

„Филмът до голяма степен дава информация за това какво стана в Чернобил. Лентата обаче е предназначена за критика към съветската система за управление, която съществуваше тогава. От тази гледна точка съвсем спокойно можем да кажем, че това е един политически филм“, смята секретарят на „Булатом“ Станислав Георгиев.

Неговият колега Сергей Цочев от държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ признава, че не е гледал минисериала, но от разказаното има много достоверни неща.

И двамата специалисти отбелязват, че корпусите на реакторите у нас са от съвсем различен тип.

При т.нар. РБМК реактор в АЕЦ „Чернобил“ липсва цялостна усилена защитна обвивка. Сградната конструкция не може да издържи на големи вътрешни и външни натоварвания.

V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй” и бъдещите в АЕЦ „Белене” са от типа на т.нар. ВВЕР реактори. Притежават усилена херметична защита, изградена от напрегнат бетон, която предпазва реакторната инсталация от външни въздействия и може да предотврати изхвърляния в атмосферата.

Като основни причини за аварията през 1986 г. специалистите отчитат слабата подготовка на оперативния персонал, възможността да се оказва влияние върху действията на операторите, както и изключването на системите за безопасност по време на работа. При днешните условия никой не може да нарежда на оперативния персонал и той носи персонална отговорност.

„След аварията, в България коренно се промени цялостното управление и подготовката на персонала в АЕЦ „Козлодуй“.

За сравнение тогава нямаше гама спектрометри в РИОСВ и РЗИ, имаше само единични бройки. А трябваше да бъдат измерена радиацията в млякото, месото, зеленчуците“, спомня си Сергей Цочев.

Някогашното място на едно от най-големите бедствия в света все повече се превръща в популярна туристическа дестинация. Миналата година около 70 000 туристи са посетили изоставения район в Украйна. Но с много туристи идва и проблемът с много боклуци, оставен от тях Някогашното място на едно от най-големите бедствия в света все повече се превръща в популярна туристическа дестинация.

Миналата година около 70 000 туристи са посетили изоставения район в Украйна. Но с много туристи идва и проблемът с много боклуци, оставен от тях Някогашното място на едно от най-големите бедствия в света все повече се превръща в популярна туристическа дестинация. Миналата година около 70 000 туристи са посетили изоставения район в Украйна.

Но с много туристи идва и проблемът с много боклуци, оставен от тях Някогашното място на едно от най-големите бедствия в света все повече се превръща в популярна туристическа дестинация. Миналата година около 70 000 туристи са посетили изоставения район в Украйна. Но с много туристи идва и проблемът с много боклуци, оставен от тях.

„В страната нямаше и система за измерване на радиационния фон. За целта всяка сутрин от всяка община излизаше един човек с ръчен прибор, прави измерване, записва и го докладваше по телефона. От много години вече у нас има автоматизирана система с 28 станции, всичко е публично достъпно. Нещо повече – Европа нямаше такива станции, сега са над 4000 в ЕС. Като добавим интернет, телевизиите и мобилната свързаност, от широката общественост днес няма как бъде скрита една такава авария”, добавя той.

Като поука след аварията Цочев посочва и внедряването на пълна реплика на учебен тренажор в АЕЦ „Козлодуй“ за управление на реактора.

С помощта на компютри се симулират различни ситуации.

„Персоналът в нашата АЕЦ разиграва ситуации, подобни на тези, разиграли се във фаталната априлска нощ на 1986 г. в АЕЦ „Чернобил“. Става дума за повишаване и понижаване на мощността, спиране на електрозахранването. Днес персоналът по закон е длъжен да минава на такова обучение”, обясни Цочев.