Петровден е! 10 любими имена черпят, ето какво повеляват древните обичаи

Днес е Петровден, а Православната църква почита паметта на първоапостолите Петър и Павел. Българите вярват, че светците Петър и Павел са братя близнаци. Техният празник се предшества от двуседмичен пост. Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение.

Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава "камък", му било дадено от Исус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си заедно с ап. Павел.

В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправенип до всички християни. Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей - член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра.

Наречен е "апостол на езичниците". Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот. 

Народни традиции, обичаи и трапеза

Празникът се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки - петровки/, младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.

Според народните вярвания, Христовите апостоли са не само братя, но и близнаци. Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно да пази портите на рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него или да го отпрати към ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим дори пред собствената си майка, която изпратил в ада, тъй като се оказало, че лошите й постъпки на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.

В православния календар Св. Петър е отбелязван като върховен апостол, тъй като е по-могъщ и олицетворява доброто начало, поради което Петровден се приема за по-голям празник от Павловден. По стара българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника "бял мъж" или "кутмач" - характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.

В църквата се носят ябълки - петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина. Според народните представи, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи.

На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво.

Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях. Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб.

С други думи светецът олицетворявал злото стихийно начало. В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето.

Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.

Днес празнуват всички, които носят имената Камен, Камена, Кремена, Павел, Павлин, Павлина, Патриция, Петрана, Петър и Преслава.