Откровено за Европа, либерализма и кукловодите

Малцина се вълнуват от Молдова и още по-малко са проследили тези дни какво се случва в тази страна, сочена във всякакви статистики като най-бедната в Европа. А случката е интересна и показателна докъде може да доведе нещата управляваща кохорта, самообявила се за „проевропейски“, „евроатлантически“ и „либерален“ елит. Който обаче в същността си е крадлив и ненаситен, нагъл и корумпиран колкото си искаш, а отгоре му стои главатар, който го направлява. Това не е някакъв молдовски патент - така е из цяла Европа. Просто в най-бедните страни това лицемерие - богаташ да си подреди кукли на конци и да ги ръководи задкулисно, а те да се крият зад маската на „либерали“ и „проевропейци“, за да крадат по-успешно, е най-видно, защото се случва насред огромна беднотия и разруха.

В ролята на т. нар. „проевропейски“ и „евроатлантически“ елит е управлявалата досега Молдовска демократическа партия. В ролята на главатаря пък е нейният първи вицепрезидент, а иначе задкулисен бос милиардер, Владимир Плахотник. Години наред те строяха либерализъм и път към членство в ЕС и НАТО, като едновременно ошушкаха цялата държава, докъдето може да се сети човек. А от България си знаем, че когато се обединят трите неща – либерализъм, ЕС и крадене, се получава разпад, бедност и разруха.

В мига, когато Плахотник и „проевропейските“ му „либерални“ кукли на конци загубиха властта след последните избори, те отказаха да ги признаят, а назначените от боса съдии в Конституционния съд заеха страната на господаря си и бяха готови да хвърлят Молдова дори в гражданска война. Те отстраниха законно избрания президент и разформироваха парламента. Събитията все още са в развитие, така че изходът засега е неизвестен. Силовият сценарий не се е разминал.

Но да оставим Молдова. Да си представим какво би се случило у нас при сценарий, в който нашият роден самообявил се за „либерален“, „проевропейски“ и „евроатлантически“ елит, вземе, че загуби властта. Милиони от „Булгартабак“, милиони от КТБ, милиони от хидромелиорации, милиони от топлоцентрала във Варна, милиони от студен резерв и още, и още. Чак е чудно с каква удивителна находчивост продължават да намират в деиндустриализирана и ограбена България нови и нови плячки, към които да се насочат. Кукловодите у нас, естествено, също си имат  кукли на конци: Станишев и БСП, Борисов и ГЕРБ, Орешарски и мътилката с него, пак Борисов и ГЕРБ… Обхванали са прокуратурата и съдилищата не по-зле от Молдова.

Засега кукловодите нямат основание да се притесняват, не са в опасност да бъдат изместени от кукления театър. Останалите прекрасно са се вживели в ролите на „управляващи“ и „опозиция“, които се карат за всякакви глупости, но са винаги единодушни по най-важните теми – подчинение на Брюксел, НАТО и американското посолство. А публиката от сърце им се радва и гласува все за тях, за да гледа още и още техни представления, с което да осигурява безметежното им добруване.

Защо обаче „началството“ в Брюксел, на което и босът в сараите и неговите кукли на конци от БСП и ГЕРБ неспирно се кланят, и което „началство“ иначе постоянно дрънка една и съща песен за демокрация, за безпристрастна съдебна система, за борба с корупцията, се прави, че не забелязва целия този цирк? И защо, наместо да вземе кардинални мерки, налице са единствено смешни доклади със забележки, написани като от кумова срама.

Ами, много просто защо. Защото в либерална Европа се играе абсолютно същият театър. Само дето задкулисието и краденето там остават малко по-добре прикрити, понеже в богата държава тези неща, поне на пръв поглед, не правят чак такова впечатление. Или по-точно – не правеха доскоро. Докато не излязоха жълтите жилетки по улиците на Франция и не посочиха с пръст Макрон и неговите кукловоди братята Ротшилд.

Можем обаче да предположим какво би се случило, ако хората, изпоназначени от същите тези Ротшилд, но и от другия знаменит любител на куклени театри - Сорос, вземат, че изгубят властта във важните за тях държави. На няколко места това вече се случи и виждаме как медиите на Сорос-Ротшилд съскат като змии срещу Италия и Унгария. Либералното задкулисие обаче засега не се е разтревожило особено, защото смята прогонването от властта на техните пионки в двете държави за не чак толкова съществена, дори за обратима, загуба. Но ако такива мрачни за либералните ментори събития се случат във Франция и Германия, резултатът, който те ще натворят, ще е много по-грозен и драматичен от този в Молдова, защото ще засегне целият континент. Самоназначилите се за господари на Европа, облекли ненаситния си търбух в красиви думи, като „либерализъм“ и „евроинтеграция“, за да промиват мозъчетата на наивни душички, просто не обичат да губят.