Здравното министерство поправя текст, който породи дефицит на лекарства

Болниците занапред вече ще могат да купуват лекарства, които са на по-висока стойност от записаната в лекарствения списък, подготвен от държавните здравни институции. Това предлага здравното министерство в проектонаредба за условията за регулиране на цените на лекарствата, пише capital.bg

Причината е, че заради честите промени в цените на медикаментите се оказва, че доставчиците са купили стока на цена например 100 лв. опаковката, а междувременно Съветът по цените на лекарствата служебно е намалил цената на 90 лв., тъй като е открил такава цена в друга европейска държава.

Наредбата, която вменява задължение на болниците да купуват по най-ниската действаща цена, влезе в сила от 1 април. Сега здравното министерство, което предложи текста с цел да пести от плащания за лекарства, иска да го отмени. Причината е, че е получило множество сигнали от болниците за писмен и устен отказ на дистрибуторите да доставят животоспасяващи медикаменти за лечение на сърдечно-съдови, ендокринни, неврологични, офталмологични заболявания, антимикробни средства, обезболяващи и разтвори, които са неразривна част от лечебния процес.

Текстът на наредбата е предложен за обществено обсъждане в съкратен срок, защото действието й застрашава живота и здравето на пациентите в болниците.

Какво означаваше текстът

По закон България трябва да има най-ниската цена на ниво производител в ЕС, а от 1 април болниците нямат право да пазаруват медикаменти на цена, по-висока от най-ниската в Позитивния лекарствен списък. В него са посочени медикаментите и цените, на които трябва да ги плащат здравната каса, здравното министерство и болниците. Те са най-ниските цени на дадено лекарство, засечени на пазара в дадена европейска държава.

Според Закона за защита на конкуренцията търговците обаче нямат право да продават под цената, на която са придобили един продукт или на загуба.
Освен това намерената най-ниска цена, която плаща здравната каса в Унгария например, не отразява всички разходи на българския доставчик по придобиване, складиране и транспортиране на стоката до крайния клиент.
Тя не отразява и още един много важен елемент – по закон болниците трябва да се разплащат за доставките в срок до 60 дни. Те обаче не го правят, заради което биват съдени или пък сключват анекси и допълнителни анекси към договорите, в които плащат неустойки.

В момента дълговете на клиниките, държавна и общинска собственост, продължават да бъдат около половин милиард лева, като по-голямата част от тях са за лекарства.

Доскоро доставчиците се застраховаха своеобразно срещу това, като продаваха на болниците лекарствата си на максималната продажна цена. Това обаче не успява да компенсира неплащането в период от три години, а дистрибуторите обикновено теглят кредити, за да снабдяват болници и трябва да ги обслужват.

Вероятно това са и причините търговците на едро да са отказвали доставки на медикаменти, необходими на болниците.

Неразумната политика на спестяване

Текстът, който на практика затруднява болниците да купуват множество медикаменти, чиито цени са намалени служебно, е само една част от поредицата рестриктивни регулации, които водят до изтегляне на лекарства от производство и внос в България.

Освен тях през тази година здравната каса въведе механизъм за разходоефективност - на новите пациенти ще бъде изписвана само най-евтината терапия, а от фармацевтичните компании се иска да й връщат сумата, която е платила над лимита. Например ако лекарите изпишат онкомедикаменти за 305 млн. лв., а бюджетът за цялата година е 300 млн. лв., то фармакомпаниите са длъжни да върнат на касата 5 млн. лв. В допълнение те се задължават да подаряват на касата медикаментите през първата година след регистрацията им. В момента НЗОК сключва договори с компаниите и тепърва ще стане ясно дали заради тези ценови рестрикции част от сега съществуващите лекарства няма да бъдат изтеглени, а нови медикаменти няма да бъдат достъпни за болните.