Да ти отнемат детето, защото съсед е видял да го биеш... на шах
Когато преди двайсетина година започнах да пътувам из Норвегия и да опознавам нравите в страната, едно от първите неща, които ме впечатлиха, бяха децата. Но не понеже бяха русички и милички като от ретро реклама за кока-кола, нито пък защото в пети клас вече носеха 38-ми номер маратонки. Челюстта ми се откачи от почуда, когато видях колко са разлигавени.
Гледката на хлапета, които се влачат по корем по улицата, ядат камъни, сополи и дървени стърготини, тичат само по гащи и гумени ботуши на минус десет градуса и ритат с всичка сила седалката пред тяхната в автобуса е съвсем обичайна.
Децата са си деца навсякъде и, ако бъдат оставени без контрол, са в състояние да сринат до основи дори Айфеловата кула. Да, това е така, но за мен беше загадка защо в "големите" в Норвегия не правят дори минимални опити да застанат на пътя на деструктивната им мощ и да им се скарат. И после разбрах.
Официалната версия е, че при възпитанието на децата не само в Норвегия, но в скандинавските държави по принцип, се гледа дори на двегодишното хлапе като на индивид, който трябва да бъде оставен сам да усъвършенства преценката си за нещата, на които е способен.
Този лежерен подход при поемането на риск изглежда като родителско безхаберие в очите на чужденците. Скандинавците обаче обличат това в други думи.
Ние, казват те, даваме свобода на децата си да опознават света, който ги заобикаля.
Има обаче и една друга, по-завоалирана и далеч по-мрачна причина, която стои зад наглед разхайтеното възпитание на малките.
Родителите просто не смеят да повишат тон или, не дай си Боже, да изпаднат в такъв афект, че да изгубят контрол и да дръпнат ухото на отрочето си.
А не смеят заради скандално нашумялата през последните години Агенция за закрила на детето (Barnevernet), която проверява всеки подаден сигнал почти моментално. Ще кажете, много хубаво, че точно тази институция им работи на хората, имайки предвид фрапантните случаи на насилие над деца в нашата страна напоследък.
Да, дейността на службата щеше да е достoйна за адмирации, ако обаче не поставяше под общия знаменател на "нарушение" както блудството, така и миенето на чинии като форма за наказание при ненаписана домашна.
Бомбата избухна през пролетта на 2016-та, когато държавата отне и петте деца на възраст между 3 месеца и 9 години на младо семейство заради подозрения, че им били налагани физически наказания.
Иначе казано, хлапетата получавали по някое и друго шамарче, ако сторят някоя сериозна беля. Акцията се развила в рамките само на няколко часа. Един ден двете най-големи момиченца изобщо не се прибрали от училище, защото били отведени от социалните служители още преди голямото междучасие. По-късно същия ден два черни автомобила със затъмнени стъкла спрели пред дома на компютърния специалист от Румъния Мариус и норвежката му съпруга Рут, медицинска сестра по професия, и насила извели другите три по-малки деца, без да дават каквито и да е обяснения на паникьосаните родители.
Случаят предизвика голям отзвук не само в Норвегия, но и в Европа. Последваха серия от протести, а осем случая на деца, буквално отвлечени от дома им от служители на Агенцията, бяха представени за изслушване пред Европейския съд за човешки права в Страсбург.
През 2011-та властите отнемат децата на индийско семейство, защото позволявали на децата да се хранят с ръце, а най-малките спели в едно легло на родителите си.
Заради подобен случай, само че в семейство с родители от чешки произход, неотдавна избухна дипломатически скандал между Норвегия и Чешката Република. През същата година Агенцията отнема децата на семейство чешки емигранти.
Борисов спря скандалната национална стратегия за детето
Заради храносмилателни проблеми вследствие на вродено заболяване едното дете изостава в растежа. От детската градина неглижират както медицинския случай на Денис, така и факта, че по-малкия му брат Давид е тормозен от другите деца и често се прибира вкъщи със счупени очила или посинен от бой.
Вместо да препоръчат консултация с медицински лица и психотерапевти, от детската градина сигнализиарат Агенцията за сексуално насилие срещу двете деца от страна на бащата, защото... Ами просто защото така им се е сторило!
Държавата моментално извежда децата от семейното жилище и ги предоставя на грижите на приемни родители. Майката и бащата на Денис и Давид попадат в съдебен и бюрократичен ад.
Разбира се, има и случаи, в които става въпрос за реално насилие от страна на родителите, в резултат на което децата им са били отнети. Но между 2008 и 2017 година около 80% от регистрираните случаи на изведени от дома им деца НЕ включват домашно насилие, нито пък заплаха за развитието им от друг характер като, например, алкохолизъм или различни форми на наркомании.
Вместо това най-често цитираната причина е..."липса на родителски умения". А в тази графа влизат всякакъв вид "неумения" - от твърде напредналата възраст на някой от родителите до безумни обвинения от рода на това, че "бащата е твърде простоват".
Учени, криминолози и юристи недоумяват какво се случва. Те твърдят, че в страната се извършва безнаказан "погром над семейството".
На практика всеки може да звънне в Агенцията за закрила на детето, да се закълне, че е станал свидетел как майката удря шамар на детето си или бащата го целува по устата. Приемането на анонимни сигнали стимулира доносничеството.
Докато правех проучването за тази статия, се срещнах с приятелка, която десетина години живя в Норвегия преди да реши да се прибере в България с малолетния си син.
Тя ми разказа за нашумял в социалните мрежи случай на майка, на която отнели детето, понеже някаква докторка установила при рутинен преглед занижени нива на витамин Б12 в кръвта му. Нямаше как да не се запитам: Какво следва? Спира един ден черен джип пред къщата ти и двама души с физиономията на Ханибал Лектър и еднакви сиви костюми влизат и ти взима детето, понеже загрижен съсед e видял предния ден как го биеш... на шах.
Каква беше целта на абсурдната кампания с фалшиви новини около “стратегията за децата”? Защо обществото трябваше да изслуша или изчете всички тези глупости за това как в Норвегия едва ли не ядат деца? Ситуацията е продължение на мръсната битка срещу Истанбулската конвенция (ИК).
Целта не е да се спре ИК или Стратегията за децата. Целта е да се насади чувството, че Европа ни налага абсурдни, неморални порядки, чужди и опасни за нас. Всяка следваща подобна кампания засилва усещането, че имаме ясно дефиниран враг и това е Европа. Рано или късно ще трябва да се отървем радикално от нея. Макар че BREXIT не е изначално руски проект, механизмът беше подобен.
Отне им десетилетия, но успяха.
Защо Норвегия?
1) Норвегия има строги социални закони, които дори без фалшиви новини могат да изглеждат крайно на много българи. Добрата пропаганда почива ако не на някаква истина, то на нещо, което може да остави съмнение, че е истина. В Норвегия могат да ти вземат детето, ако си свиня и го биеш. Това може лесно да се манипулира до “норвежците искат да ни вземат децата за резервни части”. В България можеш да държиш затворено детето си с години, да си доказано невменяем и пак няма да ти го вземат (случаят е от практиката на организации, които се занимават със защита на децата у нас). И така всичко е точно! Срещу лошите норвежци гордо се изправят добрите българи в защита на националните ценности.
2) Норвегия е далече. Много малко от нас са виждали жив норвежец, максимум Пешо от съседния вход да знае един на морето, дето е спал с финландка, дето май се е оказала рускиня от Литва. Този мит с педофилията не може да мине, ако твърдиш, че тя е едва ли не държавна политика в Италия. Защото Италия сме я виждали, може и само по филмите, но италианците са наши хора, Тото Котуньо и Роберто Баджо. В Испания пък живеят половината братовчеди и въпреки че много се бачка, испанците са “същите цигани кат нас”. По-лесно е да пробуташ голяма лъжа в отсъствието на проверима истина. И така – Норвегия звучи страшно!
3) Норвегия е малка, тяхното правителство и посолство няма ресурса да следи тази злостна кампания и да ѝ се противопостави. А и реално защо да им е важно какво някаква друга малка държава на другия край на Европа мисли за тях. Ние за норвежците сме безинтересни най-малкото, защото липсва кой знае каква търговия между двете страни.
Общо взето, като всяка по същество истинска хибридна операция всичко е идеално добре организирано. И не, не е нито параноично, нито несвързано това, че цялата постройка на тези кампании показва нейната крайна цел – България да бъде откъсната от НАТО и ЕС.
Може да отнеме години, но времето е относително понятие в контекста на спечелването на войната. А здравият разум губи поредната битка на този фронт. Безсмислените измислици трайно си пробиват път и се настаняват удобно в главата на маргинализирания до полуда средностатически българин, който търка талончета в търсене на своето лично спасение.
Междувременно нашего патриота и псевдоконсерваторъ печели голямата награда – да може да си бие жената и детето, както святаго православнаго Бога нарежда.
Защо всичко това обаче работи у нас? Защото властта е изключително слаба и се води от един уплашен, уморен човек без воля. Премиерът се оказва неспособен да прокара каквото и да е законодателство, ако проруската пропаганда е против него. И докато около Истанбулската конвеция руската агентура организира сериозна атака, включваща и основни политически сили, Стратегията за детето падна само благодарение на няколко фанатизирани групи във фейсбук. Пропагандчиците дори не намериха за нужно да създадат реалистични фалшиви новини и разпространяваната “антинорвежка” истерия остана в рамките на абсурдното и конспиративното.
Руската машина блокира Борисов без особено усилие. Защото вече е напълно наясно, че отпор няма да има.
Най-страшното предстои.