Тихият бейби бум на България, който обаче все пак не е достатъчен
Публикуването на годишните данни на НСИ за населението и демографските процеси почти винаги се очаква с притеснение. И през тази година докладът представлява преобладаващо мрачно четиво, което потвърждава някои дългосрочни тенденции:
Спадът на населението на страната продължава, като към 31.12.2018 г. броят му е 7 000 039 души, което е с 49 995 души по-малко от това в края на 2017 г.
Основният двигател зад промяната на броя на населението в страната остава отрицателният естествен прираст. Броят на живородените деца спада до 62 197 спрямо 63 955 през 2017 г., което смъква и коефициента на раждаемост на населението до 8,9‰. Единственият период с по-лоши стойности за този индикатор е 1995-1999 г.
Безспорно положителна новина е, че коефициентът на детска смъртност в страната спада до ново рекордно ниско ниво – 5,8‰, подобрявайки рекорда от 6,4‰ предходната година.
Смъртността остава висока (15,4‰), но спира да се покачва, а броят на починалите 108 526 души е с 1265 под този през 2017 г.
Както ИПИ прогнозира, коефициентът на демографско заместване се увеличава за пета поредна година, достигайки 66% при 64,2% през 2017 г. и дъно от 61,5% през 2013 г. Това означава, че на всеки 100 души на възраст 60-64 години, на които предстои да напуснат работната сила, в страната има 66 души на възраст 15-19 години, които да заемат тяхното място. Това е видима, но най-вероятно краткотрайна положителна промяна в дългосрочно негативна тенденция. Припомняме, че през недалечната 2001 г. това съотношение е 124 към 100 в полза на младите.
Общините с население под 6 хиляди души вече са 73, което е над една четвърт от всички общини в страната. Напомняме, че това е минималният законово установен праг за обособяване на отделна община. Тези данни на НСИ за демографското развитие на страната посочват ясно, че дебатът за териториално административна реформа не може да бъде отлаган още дълго време.
Тъй като всички тези тенденции най-вероятно ще получат широко медийно отразяване в потвърждение на чувството за обреченост, обхванало голяма част от населението и анализаторите, в този материал ще акцентираме на един от позитивните моменти в доклада, а именно - тихият бейби бум през последните години.
Ако близката история на страната ни е показала нещо, то е че икономическата конюнктура има сериозно отражение върху раждаемостта. Една от често цитираните причини за предходния бейби бум между 2003 и 2009 г. е доброто състояние на икономиката в онзи период. Пример за обратния ефект са перманентно влошаващата се раждаемост в годините между 1974 и 1997 г., както и след последната икономическа криза. В същото време нито коефициентът на раждаемост, нито броят на живородените през последните няколко години показват завръщането на някакви позитивни тенденции въпреки относително доброто състояние на икономиката.
Продължаващото влошаване на общият коефициент на раждаемост обаче не е изненада, а статистически императив, който е резултат както от влошаването на някои показатели (броят на младите хора и живородените деца), така и на подобрението на други (продължителността на живота).
Тъй като все по-голяма част от населението вече е на по-висока възраст и живее по-дълго, склонността и способността му да се възпроизвежда е ограничена по напълно естествен начин, независещ от състоянието на икономиката. Това е зависимост, валидна за практически всички страни членки на ЕС, чиито краен ефект върху демографското развитие обаче е по-ясно изразен у нас заради спада на населението като следствие от миграцията. Последната има недвусмислен ефект и върху коефициента на раждаемост, тъй като и през 2018 г. всеки втори емигрант е на възраст 20-39 години.
Къде е положителното в данните
Тъй като тоталният коефициент на плодовитост е сравнително непознато понятие в общественото пространство, за да илюстрираме положителното в данните за раждаемостта ще използваме друг похват. Освен коефициента на раждаемост графиката показва и съотношението между всички деца, родени в страната през съответните години, и населението на възраст 15-39 години. Това е безспорно най-значимата група по отношение на раждаемостта. Въпреки ръста в броя на ражданията на жените на възраст над 40 години, те продължават да възлизат на по-малко от 3,5% от всички живородени деца.
Ако разгледаме съотношението между броя на живородените деца (синята линия) и населението на възраст 15-39 години, виждаме, че данните за 2017 и 2018 г. са напълно съпоставими с тези от 2009 г. – на всеки 1000 души население в тази възрастова група се раждат по 31 деца. Всеки запознат с икономическото развитие на страната през последните две десетилетия ще признае, че динамиката на синята линия е много по-показателна за случващото се в икономиката от това, което ни казва общият коефициент на раждаемост.
Другояче казано: през 2017 и 2018 г. една значителна част от населението, от което може „да се очаква“ да се опитва да се сдобие с дете, го е сторила. Това, което показва червената линия обаче, е че въпреки високата склонност на младите да правят деца, техният брой (и съответно броят на децата им) не са в състояние да обърнат общата тенденция към влошаване на демографската картина. Както вече споменахме, продължаващото изтичане на млади хора от страната не помага на този проблем.
Накрая - странното
Накрая ще обърнем внимание и на един трудно обясним статистически феномен, този път на регионално ниво. След като през 2016 и 2017 г. столицата беше единствената област, в която населението се увеличаваше, през 2018 г. ръст на населението е регистриран и в област Кърджали. Данните за демографското развитие на тази област продължават да изумяват година след година - ръстът през 2018 г. е от 1760 души, а този в столицата е 2691 души. Единствената област освен столицата, която е постигала подобен ръст на населението през последните две десетилетия, е Варна (през 2008 и 2009 г.). Подобна динамика по никакъв начин не отразява социално-икономическото състояние на областта, поради което най-вероятните подбуди за нея са политически.
Източник: economic.bg