Историята на Зоя, оцеляла след тежката катастрофа край Своге
За първи път Зоя Хубева се връща към деня, който промени нейния и още на десетки семейства живот, предава dnes.bg
На 25 август миналата година група пенсионери се завръщат от фолклорно надпяване, но всичко завършва с тежка катастрофа по пътя София – Своге. 20 души загиват, а 13 са тежко ранени. Сред ранените са Зоя и нейният съпруг, който обаче почива по-късно в болницата.
"Бяхме тръгнали за едно врачанско село за надпяване, отидохме, пяхме, взехме трето място като награда и после се връщахме от екскурзията. Минахме през Седемте престола. В автобуса пеехме, свирехме и се веселихме", спомня си Зоя пред bTV.
И тогава, в този дъждовен ден, трагедията се случва.
"Най-напред се ударихме в една бяла кола и просто кривнахме на една страна. Всички извикахме "Олеле, Боже" и после вече нищо не помня. Намерих се на един камък и от там не можех да мръдна. Шофьорът и екскурзоводката се вайкаха, бяха целите в кръв и викаха: „Боже, какво стана, какво стана”, после изчезнаха и не ги видях. Срещу мен имаше един човек – Иван от Своге. Той всъщност ми е дал първата помощ. Качили са ме почти последна в линейката, защото е имало много ранени. После не си спомням нищо до болницата", връща лентата Зоя.
Тя е най-тежкото ранената пациентка. Настанена е в болница "Света Анна", където екип от няколко отделения прави и невъзможното, за да я върне към живота.
Приета е в лечебното заведение неконтактна, в шоково състояние. Постепенно състоянието ѝ се влошава, претърпява няколко операции.
Зоя прекарва 55 дни в реанимация, без да знае, че и съпругът ѝ е на границата между живота и смъртта. Въпреки че е в кома, тя усеща присъствието на любимия си мъж.
"Движех се постоянно, някъде ходех, срещах хора, лежах по кревати, ставах, движех се. Това усещах. Това е – между живота и смъртта. Спомням си, че мъжът ми всеки ден идваше при мен и ме пазеше. И аз не знам как да си го обясня. Той просто идваше. Аз не знаех, че и той е в болница. Сигурна има сила, която ме пази и благодаря на Бога, че съм жива", заяви Зоя.
Тя има един син и един внук. Преди инцидента тя много обича да пее и да пътува. Любимото ѝ място е Кръстова гора. Иска ѝ се пак да отиде там, но все още се страхува да тръгне на път.
"Радвам се на всеки ден. Всеки ден благодаря на Бога, че съм жива", категорична е Зоя.
Мир и покой за душите на загиналите в тази тежка катастрофа. Истината обаче е, че трагедията остава за оцелелите и близките на загиналите, а те загиналите вече са си у дома.