Филмът "Снимка с Юки" - евтина либерална пропаганда за добрите цигани и лошите българи

Имах нервите два часа да останем сами двама души в салона, след като другите двама станаха и си тръгнаха на 40-тата минута, за да гледаме „Снимка с Юки“ – политкоректен, либерален, умен и красив филм.
Руши Видинлиев е българин, женен за японка и избягал отдавна в Канада. Японката е ялова. В Канада ин витро процедурите са скъпи. Руши се сеща, че в загърбената му родина всичко е евтинджос и идват тук за ин витро.
Майката на Руши не харесва, че той е избягал в чужбина и се държи хладно с него и жена му. Той взима ключовете от старата къща на дядо на село и отиват с японката там.
Дотук нещата изглеждат горе-долу правдоподобно.

В селото – петима българи на кръст, които се разхождат с брадви, за да колят цигани. На тази точно сцена единствените други двама зрители в залата станаха и си тръгнаха. Беше ми трудно да ги разбера, защото дори това, че лоши българи кръстосват селото си, за да колят с брадви цигани, под голямо условие, можем да го приемем за правдоподобно.
Жената на Руши, която се казва Юки, много обича цигани и през пет минути повтаря, че иска да отиде при циганите и да си ги снима, снима, снима до насита. Тя носи фотоапарат „Полароид“ за моментни снимки и през две минути го показва, за да не забравим кой е спонсор на филма.

Обаче Руши и Юки блъскат циганче. То умира.

Идва следовател, в чиято роля извира (и тук!) Димитър Маринов. Следователят е лукав бял расист, който дава да се разбере, че знае кой е блъснал циганчето, но виновен ще е баща му, защото циганите са гнусни по дефиниция и всички следователи и полицаи ги мразят. „То ние знаем как да се оправим с тях, ама сега нали е демокрация“ – буквален цитат.

Реално детето е умряло, защото вечерта баща му го е шамаросал - така е по оригиналния разказ. Но тъй като филмът иска да е умен и красив, тази нишка е смотана в думите на циганина: "Сашко се смееше сутрин, като ставаше, смееше си и вечер, като го нашляпвах." Но това са подробности, които зрителят може и да не схване, понеже къде-къде по-важна е основната – не нишка, а направо канап – на филма.

Оттук-нататък Руши и жена му са лошите бели хора (тя етнически не би следвало да е точно бяла, но във филма играе японка с много бяло лице – най-лошата японска артистка, която съм виждал някога). Срещу тях са добрите мили цигани, готови винаги да помогнат. Една от циганките пипа Юки за корема и веднага ѝ познава: "Ти си ялова!" Дава ѝ някаква тревица, от която да се излекува и да зачене.

Следват 60 минути, в които българинът и японката си повтарят (някъде към 30 пъти) колко са гадни, долни, лоши, как са отвратителни убийци, как циганите са мили, а очите им – топли и добри. Има сцена, в която бащата на убитото пристига при Руши, удря го леко по лицето и му казва: "Знам, че ти си блъснал детенцето ми, но няма да те убия, защото съм добър." А жена му – циганката, разказва, че мъж ѝ може да е боксьор, ама е много добър и мил човек. Даже навремето трябвало да отиде на олимпийски игри, ама имало кражба в отбора, всички казали, че няма как циганинът да не е крадеца и затова лошите бели хора не го пуснали да се състезава.

Филмът приключва с милата сцена, в която Руши е при майка си. Жена му звъни от Япония и казва: Бременна съм, ще имаме дете. Циганската доброта е победила и се разлива на талази в празната зала.

Б.ред. Както казва знаменитият Джеръм Селинджър в книгата си "Спасителят в ръжта": "Не гледайте този филм, ако не искате да си изповърнете и червата."