Само във Флагман! Стреля се без предупреждение! Още ги има масово в Странджа

Снимките на нашия репортер са от българо-турската граница и са заснети в неделя, 10 март 2019 г. Това е най-високият масив от Босненското плато в планината Странджа – връх Голямата папия, 502 м.

Според местните жители при ясно време оттук се вижда Босфора. За останалите живи истински мъже, които са отбили военния си дълг именно на тази граница,  Голямата Папия е един от най-тежките за охрана участъци. Там е било и строго секретното  военно поделение, до което се стигало само със спецално разрешително от министъра на отбраната.

Доколко е ефективно инженерно-защитното съоръжение, вдигнато във връзка с бежанската вълна в периода 2016-2018 г.,  днес няма да коментираме. Снимките от безлюдната бензиностанция и заключения граничен пункт, оборудван само с видеокамера,  говорят достатъчно за надеждността й.

Показахме снимките  на 74-годишния  Стоян Дрингов, някогашен офицер от заставата, за да каже по спомени как е била охранявана  до 1989 г.

Според военния норматив по цялата гранична бразда с Турция, състояща се по дължина от 270 км, е имало кльон и по двама войници на километър разстояние един от друг. Кльонът е бил изграден на принципа на т.нар. електрически баланс и всеки опит да се среже проводник или допиране на два съседни елемента от нея дава сигнал, който се отчита в заставата. Имало е единични щастливци да преминат  през кльона, оставяйки следи от обувки по разорания участък на т.нар.бразда, но над 90% от опитите са били безуспешни и са приключвали с разстрел на бягащите в гръб, след което граничарят  получавал като награда най-желаното –  10 дни домашен отпуск. Затова почти на всяка крачка из района са били поставени именно тези предупредителни табели.

Граничарите са били снабдени с радиостнации, с кучета и прожектори. Кльонът е давал голяма надеждност срещу нарушителите, а те са били освен българи, още и от държави на бившия соцблок, опитващи да минат в капиталистиеска Турция или Гърция, за да се прехвърлят  основно в ГФР. Това се отнася за периода между 1970 и 1989 г., когато границата на юг е била свещена.

В периода 1985-1989 г. на българо-гръцката граница, в участъците на Смолянския и Момчилградския полк са били обособени даже и минни полета. Целта е била да се всее допълнителен страх у желаещите, предимно от ГДР, предстаящи се за туристи у нас, да минават в гръцко.

През 1990 г., още в зората на демокрацията,  една от първите заповеди на министъра на вътрешните работи при новия обществен строй, на ген.-полковник Атанас Семерджиев, е била да се премахнат кльоновете и граничните зони, които бяха до 30 км от браздата в посока вътрешността на държавата, тъй като първите демократи са твърдели, че са тоталитарна отживелица.Тогава министърът на отбраната Добри Джуров, под натиска на Граничните войски,  предупреждава официално Народното събрание, че снемането на инженерно-техническите съоръжения ще донесе негативи за сигурността на държавата,  а националните ветеринарни органи  са били категорично против, за да не нахлуят смъртоносните зарази по животните, както и се случва по-късно. Останалите държавни институции са се държали към темата твърде предпазливо.

Още в ранната пролет на 1990 г. започва голямото разграждане на западната граница, която е с дължина 453 км. Идеята е била материалите от оградата да бъдат предоставени на селските стопанства, но съоръженията на достъпните участъци са били безобразно разграбени почти веднага. След това плъзва контрабандата, като на високо ниво в МВР се докладва, че върви търговия на границата дори  с червен живак, расте наркотрафикът, активизира се като цяло криминалният контингент, заражда се каналджийството, терористичната активност и използването на самоделни взривни устройства.

 През цялата 1989 г. са регистрирани 406 опита за нелегално преминаване на западната българска граница, а през 1991 г. те вече са 3126 - осем пъти повече. Започват групови нарушения, като се придвижват по 30-40 човека наведнъж, в посока бивша Югославия. Ефективността по охраната на западната граница пада на 40 %, докато на южната все още е 80-100%, но поддръжката на кльоновете все повече се влошава.

 След трансформацията на войската в полиция при вътрешния министър Йордан Соколов през 1989 г., лишаването на държавата от военнослужещи на границата дава огромно отражение, такова каквото го виждаме днес.