Магазини в мазета – някога неизменна гледка, днес – пустеещо злокобни

Някогашната българска мода – да отвориш кафене в мазе е на път да изчезне, завинаги.

Бизнес начинанието от 90-те загуби блясъка си и остави след себе си затворени помещения със зловещи катинари, изпочупени стъкла… метли и мечти.

Мечти на собствениците им – в онези гладни времена на 90-те, когато се редяхме за парче салам и къшей хляб с купона, да изплуваш макар и с малко, да заделиш някой лев за децата.

Големите градове изобилстваха от подобни хоремаци – от хляба до отровата за хлебарките, от салама до самобръсначката.

Къде обущар, къде шивач, часовникар… мъдреха се табелките. Сага пак са си там – стоят си над заключените врати на мазетата.

Действителността вече е друга – огромни квартални хипермаркети, подмамващи ни с реклами – да купиш едно на промоция, а да се върнеш вкъщи с куп нежелани, ненужни неща.

Парцалки в мола за по 5 лева, обувки за по 10. Защо ни е шивач, още по-малко обущар тогава? Съвсем станахме като западняците, нали?

А спомняте ли си, г-жо, за онази будка на Женския пазар в София, там една възрастна жена с очила, вече не и помня името, с едно пособие като игла събираше бримките по чорапогащниците.

А, Вие, г-не, спомняте ли си за отрудения мъж с каскет на Централна гара, дето срещу 20 стотинки лъскаше обувките с боя и паста.

Спомени, спомени… вижте ги в снимките ни. А какво ли ще си спомняме след 10 години, след 20?