Защо програмист напусна работа и стана учител на село?

На 25-годишна възраст Христо Христов, който работи като програмист в голяма технологична компания в столицата, напуска добре платената си работа. 

"Не ми харесваше да помагам на хора, които така или иначе вече са достатъчно доказали се, достатъчно богати, за да стават още по-богати", обяснява решението си Христо.

Променя напълно начина си на живот и след участие в програмата "Заедно в час" става учител по математика и информационни технологии в малкото ловешко село Брестница. 

"Чувствах, че това което правя няма никакъв смисъл. Тогава се зачудих кои са хората в живота ми, които са ми предали смисъл и са ми били истински важни. И така се сетих за своите учители", разказва той. 

Признава, че учителската му заплата е с една трета по-малка от възнаграждението му като програмист, но казва, че новата работа му дава много повече. "Тук се чувствам истински полезен и това колко получавам дори не е на второ място, много по-маловажно е. В Брестница има много ученици, които имат нужда някой да повярва тях, за да могат и те сами да повярват в себе си", мотивира се Христо. 

Всяка седмица за учениците му завършва с кръга за самоанализ, в който децата споделят с учителя си какво ги е впечатлило или разочаровало през седмицата. "Ако децата имат повече свобода на избор, ще се чувстват по-уверени в себе си и ще бъдат по-спокойни да вземат решения за собствения си живот", убеден е Христо. 

А в училището той води и кръжок по роботика, за който казва: "В един момент те осъзнаха, че могат да накарат машина да направи нещо, което те искат - никога не съм ги виждал толкова щастливи". 

Именно заради щастието, което вижда в очите на децата, младият учител ще продължи мисията си да преподава – единственото нещо, което му дава смисъл на живота.