Замъкът в Русокастро може да засенчи Царевец

Крепостта Русокастро съвсем скоро може да засенчи Царевец. Това установяват последните археологически проучвания, които през 2018 г. продълбжиха повече от 3 месеца с финансиране от Напълно проучени са 48 м от западната крепостна стена с ширина от 2.5 до 4.1 м. В габарита ѝ е констатирана ранновизантийска крепостна стена широка до 2 м, с което се потвърждават данните от изворите за създаването на укреплението.

Археологическото лято през миналата година на крепостта Русокастро продължи повече от 3 месеца с финансиране от Община Камено и Министерство на културата.

През 2018 г. археолозите установиха наличието на две нови кули – едната с правоъгълен план по протежението на западната крепостна стена, а втората северозападно от северния край на цитаделата. Последната е завършек на новоразкрита крепостна стена – мустак, с дължина 8 м и ширина от 2.4 до 3 м. Бойната кула е с кръгла форма, диаметър 5.3 м и запазена височина до 1.1 м. Датирана е от първа половина на XIII в. От същия период са проучените сграда с пилони от зидани каменни стълбове и цитаделата на крепостта.

Сред най-интересните находки за 2018 г. са фрагмент от конусовиден предмет от ахат, стругован, с отвор през тялото. Сред монетите се отличават емисии на цар Тодор Светослав, цар Иван Александър, султан Мурад I, дожът Джовани Дандоло, Шарл I Анжуйски, Гийом II Вилардуен, на Палелозите до Андроник III, римски и ранновизантийски монети, както и фолиси от XI в.

„Запазената височина на архитектура е по-голяма от тази в Царевец, така че този обект може да се превърне във втори Царевец. Нашето желание е да реставрираме изцяло един фрагмент от крепостта, като стената бъде възстановена на височина до 10-11 метра - такава, каквато е била през Средновековието. Това ще бъде направено с оригиналните материали - всеки един камък от градежа е запазен, така че и дума не може да става за някаква бутафория" - заяви Милен Николов, директор на РИМ-Бургас и ръководител на проучванията в Русокастро.

Община Камено вече е започнала проектирането на консервационно-реставрационните работи по крепостта, както и подготовката за изграждане на туристическа инфраструктура около обекта. 
През 2019 г. работата на археолозите ще се концентрира върху пълното проучване на цитаделата на крепостта. Според Милен Николов това окончателно ще потвърди хипотезата, че Русокастро е замък на българския цар Иван Асен.