Божидар Димитров говори от отвъдното

Божидар Димитров продължава да публикува свои снимки и статии в личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ дори 7 месеца след смъртта си, пише Ретро. Последният му пост нищи спора чий е цар Самуил – на България или на Македония – една от темите, която го вълнуваше горещо и приживе.

Част от приятелите и последователите на покойния шеф на НИМ в социалната мрежа са убедени, че мистериозните му публикации са с Божията намеса. „Важното е, че отново проф. Божидар Димитров е сред нас“, радостно пишат те. Близки до семейството на историка обаче твърдят, че профилът му се поддържа от неговата единствена дъщеря Мария, която публикувала от негово име, за да продължи делото му. Самата тя обаче официално не е споделяла за дейността си и не е разкривала дали има достъп до социалната мрежа на баща си.

„Този, който пише от името на покойния проф. Б. Димитров, е някой, който има права да го прави. По всяка вероятност това е неговата дъщеря или друг доверен нему приживе човек. Всъщност не е толкова важно кой е този човек, а какво иска да ни каже. Ако тази информация бъде споделена от обикновен човек, като мен и вас, то тя би преминала тихомълком, без да предизвика особено внимание сред читателите, а така тя става обект на дискусии и определено не остава незабелязана в пространството, наречено „Фейсбук“, пише един от приятелите на професора, за да потуши страстите около уж свръхестественото явление.

Припомняме, че Божидар Димитров почина внезапно на 1 юли миналата година пред блока, в който живееше. Изведнъж се хванал за гърдите и паднал на земята, споделят негови съседи. Причината за смъртта му по-късно бе определена с диагнозата белодробна емболия, провокирана от проблемите му със сърцето, заради които той на няколко пъти влиза в болница. Най-тежко загубата му преодолява дъщеря му Мария, която е родена в същия ден, в който баща ѝ се спомина.

Минути преди да почине, той я очаквал пред къщи, за да се срещнат и да отпразнуват рождения ѝ ден заедно. Тя изпълни и последния му завет да разпръсне праха му в морето край Созопол. „С него можех да споделям всичко. Винаги се целувахме за довиждане, прегръщахме се, сякаш за последно. Знае колко го обичам и винаги ще е до мен“, коментира Мария, разпръсвайки тленните останки на татко си до созополския остров Свети Иван.