Майка изостави ХИВ болните си деца, принуди бащата да проси по улиците
"Прося, защото съм болен от ХИВ-СПИН. Затова съм без работа. Също така имам две малки деца, които и те са болни като мен. Сам се грижа за тях, прося, за да ги изхраня. Не съм наркоман или алкохолик. Затова ви моля за помощ“.
Вероятно десетки пловдивани и асеновградани са виждали този надпис върху парче картон, докато чакат на поредния светофар в задръстването. Може би мнозина са съжалявали посърналия мъж до автомобила си и са му давали по някой лев. Едва ли обаче някой е разбрал колко драматична всъщност е съдбата му.
Допреди няколко години Радослав Даракчиев работел в София като готвач пицар. Имал нормален живот, плащал си квартирата и сметките. Срещнал красива жена и се влюбил. Преди три години му се родила дъщеричка, а миналата година се сдобил и със син. По ирония на съдбата обаче с появата на момченцето животът му се преобърнал. В деня, в който отишъл да види бебето в родилния дом, на коридора го срещнал лекар и го попитал къде е майката. Оказало се, че е изчезнала. Малко по-късно му съобщили, че новороденото е носител на ХИВ и го посъветвали той и момиченцето също да си направят изследвания. Оказало се, че партньорката му е заразила и него, и децата.
„Въпросната жена просто избяга. Без да каже нищо. Не се е обаждала, не се е интересувала от децата. И аз не съм я търсил, нямам и желание. Защото не става дума само за изневяра. Тя просто ми съсипа живота. Как се прощава такова нещо”, пита се 33-годишният мъж.
Няколко пъти го гонили от работа, след като се разбирало за болестта. Живеел по улиците. Накрая приятел му намерил работа в родния Асеновград и Радослав решил да се върне. И там обаче работата не потръгнала и единственото решение се оказала просията. Сега докато е по светофарите с табела в ръка, за децата се грижат майка му или сестра му. И те обаче си имат семейства, така че се опитва да се справя сам.
„Има добри хора, които са ми помагали, и то не само финансово. Някои са ми намирали работа, но просото не се е получило. Но не се отчайвам, гледам напред. Все пак има за какво да живея – децата. Има много въпроси, на които не мога да намеря отговор. Много трудно се справям сам. Това е единственият начин, по който мога да набавям някакви средства, за да ги изхранвам. Не крада и не лъжа, но е срамно човек на 33 години да стои да проси по светофарите, вместо да работи“, въздиша Радослав.
В някои дни на улицата изкарва по 20 лева, в други – по 2. Казва, че е много относително, зависи в какво настроение са хората. Има такива, които дават. Има и други, които не вярват. Асеновградчанинът не се сърди на хората, които го подминават. Разбира, че дълго време са били лъгани от всякакви измамници и вече не знаят на кого могат да се доверят.
Решен е да не се отказва и е готов на всичко, за да осигури добър живот на децата си. Лекува се при доц. Ивайло Еленков в Специализирана болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“ в София. Лекарствата получава безплатно. Всеки месец пътува до столицата, за да му вземат кръв за изследвания. Казва, че се чувства добре и фактът, че е болен, не го прави нетрудоспособен. „Не е това, което дават по филмите – едва ли не, че лягаш и умираш. Не е така. Има ли човек желание да се бори, нещата се получават“, категориен е младият мъж.
Моли се само някой да му даде шанс да работи. „В момента нямам право на избор. И улиците да мета, пак е работа. Пак ще е по-добре, отколкото да стоя на светофарите. Защото това е до време. Ако не работя, няма да мога да се справя. Живея сам, а не е лесно. Не смятам да се предавам. Ще се боря, каквото и да става“, решен е Радослав.