Дансаджия обяснява на рускиня как се свири на виола: Духаш с всичка сила!

За да свириш на виола се иска много въздух, нали? Трябва да духаш с всичка сила.

Така служител на ДАНС от руското направление разкри на руска студентка музикалните си познания, докато уж я сваля в столичен бар близо до паметника на Васил Левски. Ошашавено, момичето се чудеше дали костюмираният младок е с всичкия си или се шегува. Реши да подмине репликата със звънлив смях, правейки се на ударена.

До излагацията се стигна, след като тя разказа, че свири на виола и затова е дошла да учи в България. Присъствах съвсем случайно на тази среща между трима дансаджии и две руски студентки. Един от компанията усети гафа и побутна колегата си, хилейки се: „Виолата не се духа. Това да не ти е кавал. Тя прави цигу-мигу“.

Онзи се измъкна: „Да не мислиш, че много е разбрала“. Първо реших, че нашите момчета просто се опитват да се позабавляват и да метнат рускините в кревата. Нестихващите им въпроси към девойките кога са дошли, с какво се занимават, какво работят родителите им, хобита, запознанства и т. н. ги издадоха, че интересът им надхвърля плътските очаквания. Макар и на крехка възраст, руските момичета не изглеждаха вчерашни. Правеха на неразбиращи, когато им отърва.

За други неща дълбаеха: „Вие къде работите, защо сте облечени толкова официално, ще ни запознаете ли със семействата си“. На виолистака обаче не й провървя на изискан кавалер. Тайният български агент под прикрие на нескопосан сваляч додаде нов въпрос с цел да си попълни досието на разработката: „Баща ти къде е сега? Много ли му плащат?“. Девойката тъжно поясни, че нейният татко е бил капитан на кораб и е загинал. За да изрази сърдечното си съчувствие, той тактично предположи: „Ауу, това е много лошо. Да не са го изяли акулите?!“. След този селяндурски напор интересът на момичетата угасна. Те си измислиха формален повод бързо да си тръгнат.

Нашите шпиони останаха с празни ръце. Като едни истински бойци на тихия фронт мъжествено преглътнаха фиаското си, успокоявайки се, че са събрали достатъчно информация, за да напишат нещо на шефовете си. Историята, която ви разказах, на някого може да му се стори като нелеп виц. Но истината е, че това са реални служители на ДАНС, които към настоящия момент са на по-високи позиции в структурата.

След описаната случка сигурно много по-лесно ще се намери отговор на въпроса дали ДАНС са проспали историята с отравянето на Емилиян Гебрев и защо в крайна сметка разработката е била прекратена с мотив „извършителят е неизвестен“.