Красимир Кънев призна, че БХК е ортак с НПО от Столипиново, което се мъчи да върне циганите във Войводиново
Във Войводиново се било извършвало етническо прочистване, твърди председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев в ефира на bTV.
"Да се третират тези хора като предмети, е крайна степен на дехуманизация", каза той. Крайно нелепо било да се търси вина в тези хора, смята правозащитникът.
По думите му, циганите от Войводиново били жертвите, защото повече от месец живеели при скотски условия при свои роднини в Столипиново. Кънев твърди, че начело на групата цигани, които направиха опит да се завърнат по все още неразрушените си домове в селото в събота, не е имало човек на БХК.
В същото време кметът на Войводиново заяви, че един мъж се е представил за такъв представител на БХК и обвини, че допреди идването на правозащитниците, които докарали ромите с автомобили, в селото е било спокойно. С циганите имало и една англоговоряща журналистка, както и жена, бременна със седмото си дете.
По признанието на Красимир Кънев БХК работи с НПО от Столипиново и ги подпомага, така че не отрича водачите да са били негови партньори. А присъствието на чужденката било логично, защото чуждите журналисти проявявали голям интерес към случая. Попитан дали знае къде отиват парите за интеграция, които получава неправителственият сектор, Красимир Кънев коментира: "Аз не знам за какво изразходват парите, аз знам, че група, повече от 100 човека, които бяха изгонени по средата на зимата".
Тези хора имат нужда от помощ, добави още лицето на БХК, като посочи, че са търсили подкрепа от всички институции, но не им е било обърнато внимание. Кметът на Войводиново не се съгласи с думите на Красимир Кънев и посочи, че в селото има и други крайно нуждаещи се хора, които не са роми.
Той се възмути, че завърналите се цигани са късали залепените по къщите заповеди за събаряне, които представляват официални документи. Все още съдът не се е произнесъл по предстоящото събаряне на останалите постройки, след като имаше 17 обжалвания. Циганите бяха прогонени от Войводиново в началото на януари след протест на местните жители, провокиран от жестокия побой над военнослужещ, извършен от местни роми. Оказа се, че всички къщи върху общинската земя са незаконно вдигнати, поради което властите събориха част от най-опасните постройки и издадоха предписания за останалите.
БХК защитава човешките права, но досега не е издигнала глас в защита на българи, пострадали от цигански произвол. Така излиза, че за тази организация права имат само циганите!
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.