Джигит се изфука с 280 км/ч във фейса, полицията го погна
Полицаи от Велико Търново намериха автоджигит, който преминал с 280 км/час по улица в областния град. Служителите на реда са се самосезирали след клип в социалните мрежи и незабавно са започнали издирването на шофьора на мощния автомобил.
Шофьорът е засечен да вдига 280 км/ч с тунингования си Nissan GT-R на западния изход от града в посока София. На видео, разпространено в социалните мрежи, се вижда, че бясната гонка започва от бул. "България" в града. Спътникът на шофьора пък заснема "теста", докато колата преминава на червено на светофарите. Дръзналите да пресекат булеварда пешеходци пък са наречени "ненормални" от участниците в скоростната отсечка.
Бордовият компютър на таблото на колата показва 18:07 часа, когато движението в града все още е оживено. Стрелката на километража пък стремглаво отчита нарастващата скорост, която при излизането на автомобила на главния път София-Варна достига главозамайващите 280 км/час. "След като се запознахме с клипа, незабавно предприехме действия. В понеделник вечерта установихме извършителя. Той бе открит в София.
Призован е веднага да се яви за показания в полицията във Велико Търново. След като бъдат събрани достатъчно доказателства за скоростта, с която се е движил, всички материали ще бъдат предадени на прокуратурата.
По случая ще бъде образувано досъдебно производство", заяви пред "Труд" директорът на ОД на МВР във Велико Търново старши комисар Димитър Машов. При разследването се оказало, че през уикенда, софиянецът е бил на гости на свой приятел в старата столица. На тръгване в неделя вечерта, той и търновецът са решили да тестват мощната кола на излизане от болярския град.
Джигит (множествено число – джигити) е историческо прозвище, особено популярно в Кавказ. Думата е с тюркски произход и може да се преведе като младеж, юнак, герой. Джигитът обикновено е конник, който се отличава с войнствен характер, отлична езда и умело боравене с оръжието.
В средноазиатските владения на царска Русия така са били наричани местните жители, които помагали на руските войски най-вече като разузнавачи и като водачи в слабо познатите местности. Неофициално названието джигит се използвало и като ниско военно звание в някои кавказки и туркестански военни части.
След постепенното изчезване на конете като масово средство за придвижване в армията, думата джигит губи първоначалния си смисъл. В съвременния руски език например тя често се използва за обозначаване на особено агресивни и самонадеяни мъже от кавказки произход и има по-скоро ироничен и насмешлив характер.
В България, думата се използва още за самонадеяни шофьори със спорни умения, които застрашават останалите участници в движението по пътищата.