За безсмислените действия на властта, които уж показват смисъла от управлението й

Всяка власт има право на безсмислени действия и решения, стига те да доказват смисъла от нейното управление. Това е дефиницията на понятието „Параграф 22“, в което по-рано днес влязоха държавните власти от ДНСК и РИОСВ-Бургас на специална пресконференция, оповестяваща резултатите от задълбочените проверки по Черноморието за строителство по плажове и дюни.

„Вие журналисите се хванахте за едно решение от общо 12, и всички гръмнаха със заглавия: „Държавата разреши да се строи на Корал!“. А това не е така“, възмути се инж. Тонка Атанасова – директор на РИОСВ. Тя обясни, че има 12 решения по въпросния случай, от различни съдебни инстанции, включително и в Върховен административен съд.

Те потвърждавали заповед на минисъра на околната среда и водите от 2014 г., в която се казвало, че стоителството на к-г Корал не е забранено, но за него е наредено да не се строи.

Казано с други думи – държавата не е издавала разрешение за строителство, но не го е и забранявала по категоричен начин. Извършените проверки и разходите покрай тях от последните 2 седмици на практика падат върху плещите на журналисите и гражданите, алармирали за проблемите. Държавата си е свършила работата и всички са чисти. Докато до другата година не се събудим и видим как не е останал девствен плаж по Черноморието.

„Специално за Корал, министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя  Аврамова излезе със становище по-рано тази седмица. От него ясно става, че за разрешаването на казуса има два варианта – отчуждаване на имотите от частните собственици и заплащането на обезщетения, или строителството да продължи да бъде спряно“, каза на свой ред инж. Иван Несторов – тежката ръка на закона, директор на ДНСК, която бе изпратена от премиера Бойко Борисов да направи лични проверки на въпросните строителни обекти, които скандализираха обществото през изминалата седмица.

От проверките резултатът е ясен – има нарушения, които налагат спиране на строителството, поне за момента. Но констатацията на тези нарушения води до отстраняването им от инвеститорите, а и самите инвеститори почти сигурно ще обжалват решенията в Административния съд и нищо чудно да ги спечелят, което на практика ще им позволи да строят. 

А държавата просто си мие ръцете за пореден път.