Работим за хладилника и сметките. Кои са най-големите ни харчове?
Българското домакинство е харчило по около 19 на сто за храна, при среден показател за ЕС от 12 процента и 19,7 процента за поддръжка на дома с вода, отопление и електроенергия, при среден показател за ЕС от 24 процента, показват данните на европейската статистика. Така общият сбор в разходите на българите за храна и за дома приближава около 40 на сто, тоест малко под половината от общите им годишни разходи.
Данните на НСИ за миналата година относно средните потребителски разходи на домакинствата у нас обаче се различават чувствително от статистиката на Евростат.
През 2017 г. за храна българите са похарчили средно около 3 500 лева, което се явява и най-голямото потребителско перо или разход от около 30 на сто при общ годишен разход за едно домакинство от 11 860 лева, според НСИ.
За поддръжката на дома, за вода, електроенергия, отопление и други горива българското домакинство харчи по около 1770 лева за година, което е и втори по величина разход от около 15 на сто, показват данните на родната статистика.
За транспорт домакинствата у нас през м.г. са похарчили по около 800 лева, за здраве - 642 лева, за тютюн и алкохол - по около 500 лева, за комуникации - по 515 лева, за свободно време и култура - 530 лева и т.н.
Според данните на НСИ основният дял от дохода на едно българско домакинство идва от заплати - 54 на сто от доходите са се формирали от това перо. Около 30 процента от доходите на българските домакинства пък са се формирали от пенсии, добавки за деца и други социални помощи. От самостоятелна заетост са били формирани около 6,7 на сто от доходите на българските домакинства, отчита НСИ.
През 2017 г. българските домакинства са изразходвали средно по 5 217 лева на лице, което е с близо 10% повече в сравнение с 2016 г.
Най-много за дома харчат във Финландия
През миналата година домакинствата в ЕС са отделили близо 2 000 млрд. евро или около една четвърт от всички разходи в Евросъюза /еквивалент на 13% от БВП на ЕС/ за поддръжка на жилищата с вода, електричество, отопление или други горива, което означава че върхът на финансовата пирамида е бил обърнат предимно към жилищните нужди на европейските домакинства, отчита Евростат.
През 2017 г. делът на разходите за домакинствата, предназначени за жилища, е бил най-голям във Финландия - 29 на сто, Дания - 28 на сто, Великобритания - 27 на сто, Франция и Швеция - по 26 на сто и Чехия - 25 на сто.
В противоположния край на скалата, най-нисък дял от разходите на домакинствата за поддръжка на жилищата са били регистрирани в Малта - 10 на сто, Литва и Кипър - по 15 на сто.
Разходите за храна са били другата най-важна категория в бита на европейските домакинства със средно 12 процента, отчита Евростат.
Като цяло най-висок дял за храна в ЕС са отделяли домакинствата в Румъния - около 27 на сто, Литва и Естония - по 22 на сто и др.
Най-нисък дял от разходи за храна в ЕС е регистриран в Австрия, Ирландия и Люксембург - по около 9 на сто.
За сравнение домакинствата в съседните ни страни са отделяли разходи за храна както следва: Гърция - 17 на сто, Румъния - 27 на сто, Турция - 21 на сто, Сърбия - около 20 на сто, показват данните на Евростат.
Добави Коментар