В България: Работят до припадък, а едва преживяват
В началото на статията авторката Каролин Ванбек разказва за фабриката „Пирин-Текс“ край Гоце Делчев, където 2000 работници на две смени шият, гладят, почистват и опаковат продукция за известни марки като „Хуго Бос“. Оттам всяка седмица потеглят около 12 000 готови облекла, предимно за Германия, предава vesti.bg
„Тази фабрика едва ли щеше да я има, ако заплатите в България не бяха сред най-ниските в ЕС“, констатира авторката, цитирана от „Дойче Веле“. По-нататък в статията четем: „Изненадващо е колко много международни производители на дрехи са избрали България. Независимо дали става дума H&M, „Адидас“, „Хуго Бос“ или „Бърбъри“ – редица международни модни концерни произвеждат продуктите си в еврочленката България.
„В сравнение с разходите за живот, заплатите са дори по-ниски, отколкото в Азия“ казва Бетина Музиолек от Clean Clothes Campaign (CCC), неправителствена организация, която се бори за по-добри условия на труд в текстилната промишленост по цял свят.
Започваш в 8, но не знаеш кога ще си тръгнеш
Авторката посочва, че повечето работници в българската текстилна индустрия остават на минималната работна заплата от 260 евро и уточнява: „А разходите за живот в България са само два пъти по-ниски от тези в Германия. Някои стоки в България са дори по-скъпи. Дискаунтърът „Лидъл" има филиал в Гоце Делчев. Там килограм банани струва 1,22 евро, а пакетче масло 2,80 евро – повече, отколкото в Германия. (…)
Шивашкото производство в България е Made in Europe, но изобщо не е по-хуманно, отколкото в Далечния изток.
Когато човек пообиколи няколко текстилни фабрики в България, бързо разбира защо това е така.
По-нататък авторката разказва за фабриката „Куш Мода“ в село Трънак, близо до Черноморското крайбрежие, където работят 340 души – предимно жени, предимно от турското малцинство. „Сутрин започваш работа в 8, но не знаеш кога ще си тръгнеш“, казва пред „Ди Цайт“ една от работничките, която не иска да се споменава името ѝ, понеже се бои за работното си място. По-нататък в статията става дума за онова, което са научили представителите на ССС от работнички във фабриката:
„Според техните проучвания, в „Куш Мода“ масово се полага извънреден труд: вместо законоустановените осем часа, работниците често се трудели по 12 часа, и то седем дни седмично. Автобусите докарвали работниците в 8 часа сутринта и ги откарвали в 20 часа. Според ССС, някои от работничките във фабриката изкарвали до 459 евро, но с много извънреден труд.
А онези, които не упражнявали извънреден труд, понякога не стигали дори до минималната работна заплата.
Камо ли пък да изкарат онези 1 200 евро, които според синдиката КНСБ биха задоволили месечните им нужди“. Добави Коментар