Дивото зове! Българин покори Амазония!
“Чувствам огромна празнина, която никога няма да се запълни – на майка ми. Тя много обичаше природата, тя ме научи на природата, на любовта, на дисциплината. И когато съм в града, винаги нещо ме тегли към природата “, каза още Филип. Детските си години преживява в бежански лагер, по-късно се обучава се във Френския чуждестранен легион. И до днес записва спомените си във военни бележници. Независимо дали ходи пеш, със стара лодка, кон или на гърба на камила, сред планините, мълчанието и лагерния огън се ражда идеята му за експедиции, задвижвани само от човешкия дух. Търсенето на границите на ума и тялото отвеждат Филип в едни от най-отдалечени кътчета по света от Чечения и пустините на Азия до джунглите на Амазония.
“Опитвам се да правя моите експедиции не повече от 6 месеца, защото иначе губиш контакт към хората, които обичаш, приятелите. Никой не може да те чака, това е голямо изпитание или постоянно да те подкрепят, защото ти си измислил нещо супер“, допълни пътешественикът. Опит за покушение осуетява плановете на Филип да покори дивата Амазония още преди 3 години. Но пак се връща там, където опасности дебнат на всяка крачка. Признава, че пада духом, крадат лодката му и остава без пари. И решава да спре приключението си, превърнало се в кошмар. Но когато си мислиш, че ти се случва най-лошото може би ти се случва най-доброто. И всичко започва отначало, зад гърба му е верният приятел Румен, които от 20 години живее в Амазония.
5 месеца по-късно, след повече от 5000 км от Тихия до Атлантическия океан Филип прегърна Амазония. И тя прегърна него. Въпреки че живее на ръба, Филип никога не би рискувал прекалено, ако това ще му коства живота и завръщането при семейството си. Защото семейството е тази невидима за окото, но осезаема за сърцето подкрепа, когато човек върви по забравените от Бога и човека пътища.
Добави Коментар