Китайската медийна офанзива в Европа
И в Германия зачестяват обвиненията, че Китай се опитва целенасочено да оказва влияние върху общественото мнение. Много показателен в това отношение е например информационният бюлетин на агенция DPA от края на юли 2018 година. Много клиенти на агенцията получиха съобщение за нов вид услуга: dpa-news Xinhua Silk Road Information Service. Съгласно съобщението реномираната хамбургска агенция щяла да приема информации от държавната китайска осведомителна агенция Синхуа, за да информира клиентите си за престижния проект „Нов път на коприната“ на китайския президент Си Цзинпин. При това от китайска перспектива?
Експертът за Китай Давид Бандурски каза по този повод за DW: „Агенция DPA е журналистическа институция. И сега сътрудничи с агенция Синхуа, която е задължена да пропагандира китайската външна политика и проекта „Нов път на коприната“. В действителност агенция Синхуа цели, чрез сътрудничеството си с DPA, да разшири влиянието си в чужбина."
В прессъобщение от края на май Синхуа подчертава, че сътрудничеството с DPA ще помогне на клиентите на германската агенция да се убедят в шансовете, които предлага проектът „Нов път на коприната“. По този начин и влиянието на агенция Синхуа ще нараства особено в немскоговорящото пространство.
Това не е и първият опит на Китай да засили медийното си влияние на Запад. По правило това става чрез публикации, които изглеждат като новини, а в действителност са реклами. Берлинските научноизследователски институти MERICS (Mercator Institute for China Studies) и GPPI (Global Public Policy) предупреждават за тази опасност в свое общо изследване. Там се посочва, че Китай работи активно „за подобряването на глобалното възприятие на китайската политическа и икономическа система и за позиционирането си като алтернатива на либералната демокрация“. Ключова роля в това отношение играе влиянието върху общественото мнение чрез утвърдените медии, се казва още в документа.
Експертите критикуват между другото и някои реномирани западни медии, които редовно публикуват близките до китайското правителство притурки „China Watch". Сред тях са и такива издания, като New York Times, Le Figaro и германските Handelsblatt и Süddeutsche Zeitung. Въпреки че притурките се обявяват еднозначно за платени реклами, авторите на студията твърдят, че Китай ефикасно използва утвърдените западни медии, защото читателите имат по-голямо доверие в тях, отколкото в китайските. Междувременно Süddeutsche Zeitung прекрати публикациите на специалните притурки.
В отговор на запитване на DW, агенция DPA обяснява, че в случая става дума за „чисто търговски продукт, който няма никаква връзка с информациите на агенцията от и за Китай, или по други теми“. Говорителят на агенцията Йенс Петерсен подчертава, че „ DPA в случая е само технически доставчик на услуги“. И съдържанията не са съставна част от редакционната палитра. Те са „обозначени като отделена услуга и се предлагат и в техническо отношение отделно от другите услуги. При това няма смесване с редакционните“. Йенс Петерсен подчертава още, че чрез това разделение „се запазват високите журналистически стандарти на DPA“.
Фактът, че агенция DPA се вижда в ролята на технически доставчик на услуги, не е от решаващо значение, казва медийният експерт Давид Бандурски. Той твърди, че от известно време Китай използва всички възможни начини за намеса в ежедневната дейност на медиите. „Но партньорите не искат да видят, какво се крие зад тази офанзива." В крайна сметка те печелят пари от това.
Торстен Бенер, един от съавторите на студията Authoritarian Advance, не гледа толкова критично на нещата. Според него, журналистическите стандарти в Германия не са застрашени от подобни сътрудничества с китайските институции. „Досадно е, когато Handelsblatt и Сие дават марките си за пропаганда на комунистически Китай. Но това не оказва влияние върху свободата на медиите. Става дума обаче за това, да се противопоставим на засилващото се китайско влияние и да изключим възможността германски медии да попаднат в китайски ръце“, посочва той. Добави Коментар