Бургас се оказа национален лидер по ползване на PVC дограма, топлоизолация и дял на стоманобетонните жилища
Бургаска област е лидер в България по дял на жилищата с топлоизолация, както и на такива с PVC дограма. Това става ясно от данни в анализа към проекта на новата Национална жилищна стратегия, публикуван на сайта на регионалното министерство.
Според статистиката в анализа 36,1% от жилищата в южната морска област имат изолация. На второ място е София-град с 31,9%, а на трето – област Варна с 27,6%. На другия полюс е област Видин с дял от едва 4,6%.
Данните са от 2011 г. Към онзи момент жилищата с топлоизолация в Бургаска област са били 97 174. В София-град те са били 193 724. Най-малко са във Видинска област – едва 3123.
В анализа се посочва, че един от важните фактори на жилищния стандарт е енергийната ефективност на жилищата.
„Към 2011 г., близо 603 хил. жилища (15,5%) са с топлоизолация, осигуряваща нормативната топлопроводимост, респективно, енергийна ефективност. Пространственото разпределение на жилищата с топлоизолация по области е неравномерно – варира от 36,1% в Бургас и 31,9% в София - град, до символичните 4,6% във Видин и Монтана. Междувременно, програмите за енергийно саниране на многофамилни жилищни сгради (около 13 хил. жилища) и новото строителство (37 хил. жилища), до края на 2015 г. са добавили още 1,3%-относителен дял към жилища с изолация”, пише още в документа.
От 2015 г. стартира Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. За разлика от предходните пилотни проекти, тази програма има децентрализиран модел на управление.
Изявен лидер в Програмата е област Бургас (236 договора и 18 санирани сгради), следвана от Благоевград (189/54), Хасково (180/18), София (165/0) и Пловдив (152/13), се посочва в анализа.
Сравнено с жилищата с топлоизолация значително повече са тези с енергоспестяваща дограма – близо 1 130 000 (29%).
„Подобно на тези с топлоизолация и жилищата с PVC дограма са разпределени неравномерно в пространството на страната. С най-висок дял на такива жилища е област Бургас (49,7%), следвана от София – град (48,9%). В дъното на тази класация отново е област Видин – само 10,8%”, пише в анализа.
По вида на конструкцията жилищният фонд е представен в четири обобщени категории – панели, стоманобетон, масивни (носещи тухлени стени и стоманобетонни плочи или гредоред), паянтови.
В градовете по области, най-голям дял панелни жилища има гр. София – 35,6% (204 478 жилища в 3027 сгради).
Дяловете на паянтовите жилища са с разлики над 20 пъти – от 0,3% в София и 0,6% в Бургас, до 12,6% в Смолян. Останалите категории са с умерени вариации. Стоманобетонните имат дялове от 4,6% в Софийска област, до 30,7% в Бургас.
Южната морска област се отличава и с относително голям дял на новото строителство и малък дял на много старите сгради (отпреди 1945 г.).
„Проследена по области, възрастовата структура на фонда в градовете разкрива факта, че освен черноморското крайбрежие (области Добрич, Варна и Бургас) и Столицата, има и няколко области с относително висока строителна активност след 1990 г. Това са Пловдив (19,6%), Кърджали (15,8%) и Стара Загора (15%). Най-ниско по този показател е област Перник с дял от 6,8% жилища, построени в периода на прехода”, пише в анализа.
В него е обследвано и положението в селата. Тук отново Бургас е лидер.
„Най-ниска е била строителната активност в селата от Северозападна България. Дяловете на жилищата, построени след 1990 г., са символични – в област Монтана - 1,9%, Враца – 2,1% и Видин – 2,2%. На другия полюс, с най-висока активност са били селата от същите райони, в които е имало най-висока активност и в градовете им – областите Бургас (27%), София (18,6%), Варна (17,1%) и Добрич – 14,3%. Следва да се отчете фактът, че повечето новопостроени жилища в селата от черноморското крайбрежие не са за постоянно обитаване, а за функции, свързани в отдиха”, посочват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
По данни от последното преброяване (2011 г.), населението на Р. България (7 327 224 човека) разполага с 3 887 149 жилища с 283,8 млн. кв. м полезна и 215,2 млн. кв. м жилищна площ. На база всички жилища, потреблението е осезателно над средните европейски стандарти – 550 жилища на 1000 обитатели, над 30 кв.м. жилищна площ на човек и 1,8 обитатели на жилище.
Прави впечатление големият дял на необитаваните жилища в страната – 31,4% (1 220 416 жилища).
„Най-високите дялове необитавани жилища са в области Софийска (48,2%) и Перник (44,9%). Притегателната сила на прилежащата столична метрополия е „изсмукала” част от демографската маса на тези пространства и същевременно ги е запълнила с функцията „отдих”. Жилищата, останали без функции, са предимно в отдалечените периферии, докато тези в изохрони до 45-50 минути, са вили и къщи за почивка”, пише в анализа на ведомството.
Област Бургас е лидер по „необитавани жилища” по черноморското крайбрежие – 43,7%. Но всъщност доминиращият дял са чуждестранни инвестиции в жилища за сезонно ползване – за отдих, посочват още от МРРБ. Добави Коментар