„Посвещение“ на бургаската поетеса Петя Дубарова влиза в учебниците за XII клас

Легендарната поетеса ще се изучава от учебната 2020/2021 г.

Ключови думи: Петя Дубарова, Просвещение, Таня Михайлова, Министерство на образованието и науката, Бай Ганьо, Алеко Константинов, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Станислав Стратиев

Бургаската поетеса Петя Дубарова очаквано влиза в учебниците.
Новите програми за XI и XII клас са утвърдени, съобщават на сайта на Министерството на образованието и науката (МОН). Става въпрос за предметите български език и литература, математика, гражданско образование, чужд език и физическо възпитание.
По новите програми ще се преподава от учебната 2020/2021 година.

Припомняме, че пред „Флагман“ в началото на юли зам.-министър Таня Михайлова заяви, че вероятността Петя Дубарова да влезе в учебниците е голяма. Това станало ясно по време на обсъжданията с експерти по места, които застанали твърдо зад идеята.

„В окончателната програма по литература са включени нови произведения. Стихотворението „Посвещение“ на Петя Дубарова ще се изучава в XII клас. Единадесетокласниците ще изучават текста „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов, като се дава възможност на учителите да подбират допълнителни текстове, като например „Бай Ганьо прави избори“. Комедията на Станислав Стратиев „Балкански синдром“ и „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков също са нови произведения, както и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев“, съобщават от МОН.

Петя Дубарова е легендарна поетеса, самоубила се загадъчно през 1979 г., едва на 17 години в дома си в Бургас.

Ето стихотворението й, което влиза в учебниците за XII клас:

ПОСВЕЩЕНИЕ В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат, мечтата надрастнал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Коментара по темата

13.

Простакът

17.08.2018 03:13:16

Радой Ралин

Простакът е кремък- корав и могъщ,
Простакът е демон без лик, весдесъщ
Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
Удариш на кухо, простакът звучи.
Простакът не чака, не знае предел
и стига простакът до своята цел,
Защото простаци край него вървят
и дават му знаци и правят му път
Надкласов, безкласов, без род и съюз,
но винаги касов, но винаги в плюс
Без ден да протакаш, дори да кърви
война на простака до смърт обяви
За срам на Европа, на всичките нас,
когато докопа в ръцете си власт
По страшен от спина, по-жилав от рака,
сега за сега се оказа простака.

12.

EVER....

17.08.2018 02:50:49

Морето!

Най-голямото събитие!

Как ме издига към върха си - целия

отново ме зазижда във кристала си.

В блестящото съжителство със люспите

на рибите - с крилете на комарите...

(Как ми тежаха дрехите - и тялото,

зазидано във паметта ми... Името.)

След оскърбителното, страшното във навика

да се живее - приеми ме!

Никога

аз няма да те принизя до своите

печални средства за очовечаване.

Аз ще живея с теб, тъй както рибите,

за да си върна детското доверие

в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,

че си голямо. Може би единствено

си вярно ти във строгата абстракция

на картите... В най-мътните ми спомени.

Как въздухът изгаряше хрилете ми,

и перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми...

Море - и най-интимното движение

(с което се съблече пред очите ми

и се венча със въздуха... Ноември е.

Сезонът на легендите и чашите.)

Ти смъкна най-драстично цветовете си -

по-голо и по-истинско от въздуха

се извиси срещу ми... А делфините?

А тяхното грегорианско пеене

на старогръцки? О, море на изгрева.

Море на вечерта - и полунощите,

опитомено в толкова пристанища.

Върни ми и хрилете ти, и перките,

и радостта ми от живота в твоето

пространство, светлина...

А хоризонтите

как бягаха на пръсти по вълните ти.

Поети и моряци - в отчаяние

те гледаха - голямото събитие

в живота ни и може би единствено...

Прекрасно съчетание на толкова

несъвместими елементи - кончета,

актинии съзвездия и гларси...

На пясъците - пеещата струя

на бившите скали... Но невъзможно е

да продължа по ръста ти със думите.

Ще спра за да живея аз -

сълза съм аз

от скулите ти - тръгнала към устните.

Христо Фотев

11.

FOREVER

17.08.2018 02:11:00

Морето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка — всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води…

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.

Христо Фотев

10.

Кирил

17.08.2018 00:08:28

Поклон пред Петя Дубарова!

и защо легендарна?

16.08.2018 23:13:36

Ако беше така-нямаше да има нужда да се изучава по задължение едно единствено стихотворение.Всъщност,отново се натрапва някакво мнение и не се дава възможност на младите хора сами да определят какво им харесва и какво - не.Просто някой е решил,че Петя Дубарова е "легендарна".Дали е така наистина?

Ура

16.08.2018 22:15:53

Това стихотворения много ме кефи има размах е него и полет. Мисля че можеше да се включи и стихотворението за пристанището - ние нямаме произведения на еко тематика а децата са обречени да живеят в боклуци. Те не знаят какво е да отидеш на плаж и в бистрата вода да видиш че дъното е обсипано от рачета, а около теб обиклят маса риби в т.ч. игли и морски кончета

Петьо пиандера

16.08.2018 21:19:49

Стига вече с тази Петя Добарова кой знае какво има от нея.....

Tesst

16.08.2018 21:06:15

Как пък не!Крадецът на праскови бил нов текст!Айде проверявайте преди да пишете глупости.

Бургас

16.08.2018 19:19:45

ПЪЛНА ПСИХО ДЕПРЕСИЯ,ПЪЛНА ГЛУПОСТ ДА СЕ ИЗЪЧАВА ОТ ДЕЦА В ТАЗИ ВЪЗРАСТ,ДАНО НЯМА ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

Нищо ново

16.08.2018 19:12:09

Още '92-'93 имахме урок за поезията и

Почитател на Дубарова

16.08.2018 17:57:43

Надживяла времето си!
Много много над масовката!

Браво

16.08.2018 17:53:14

Най-сетне! Петя е наистина слънчевото дете на българската поезия. Чудесно е, че ще се изучава! А това стихотворение наистина е страшно добро и четивно!

Браво

16.08.2018 17:44:39

Хубаво смислено стихотворение

Добави Коментар