Лапчев: Плажовете ни трябва да са чисти, но защо сметката да я плаща жителят на Община Царево? (ВИДЕО)
Плажовете край Царево трябва да са чисти, но не е справедливо сметката да я плаща жителят на най-морската община в България. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия кметът Георги Лапчев.
86 плажни ивици са неохраняеми. Рекордьор по такива плажове е Община Царево. 19 са те на брой.
„Не е някакъв парадокс, че най-много са тези плажове в Община Царево, тъй като тя е най-морската община в държавата - с близо 65 километра брегова ивица. Това доскоро не беше проблем за туризма. Напоследък главоломно набира скорост почиването като див метод и това започва да се превръща в проблем за общината. В общинския бюджет постъпват една част от средствата за концесии и наеми, но разпределена на тези 65 километра, на линеен метър се пада по не повече от 2 лева – 2,50 лева”, обясни кметът на Царево.
„Сумата, която се отпуска за плажа „Корал”, е около 1200 лв. Само обслужването за един контейнер с отпадъци обаче е 700 лева. От Областната управа ни наредиха да почистваме и да поставяме контейнери. Ние не сме против това, че цялата плажна ивица трябва да се почиства, но защо сметката да я плаща жителят на Община Царево“, попита той.
„Хората, които ходят на дивите плажове, нека не забравят, че чистота е тяхна грижа. Жалко, че културата им става все по-ниска“, каза още инж. Лапчев.
6
Коментара по темата
6.
morskiq
01.06.2018 09:23:06
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Ванко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря 150 лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред хотела на тати, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на кея по чайките, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Бургас или Варна. На морето,и там има море. Много по-добре е отколкото да съм тук в Царево за постоянно. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам на цариградското шосе ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе трябва да се запиша за войник, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Ванко, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.И на чалгаджия съм навит да стана.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща,близо до попския плаж. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на ескурзия до Аляска. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка в Бургас в Лазур с мебелите направо, 130 хиляди да ремонтирам хотела на майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
4-годишен. Да намеря 150 лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред хотела на тати, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на кея по чайките, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Бургас или Варна. На морето,и там има море. Много по-добре е отколкото да съм тук в Царево за постоянно. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам на цариградското шосе ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе трябва да се запиша за войник, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Ванко, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.И на чалгаджия съм навит да стана.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща,близо до попския плаж. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на ескурзия до Аляска. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка в Бургас в Лазур с мебелите направо, 130 хиляди да ремонтирам хотела на майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
5.
из записките на бившия гларус
01.06.2018 09:20:55
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Ванко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря 150 лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред хотела на тати, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на кея по чайките, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Бургас или Варна. На морето,и там има море. Много по-добре е отколкото да съм тук в Царево за постоянно. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам на цариградското шосе ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе трябва да се запиша за войник, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Ванко, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.И на чалгаджия съм навит да стана.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща,близо до попския плаж. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на ескурзия до Аляска. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка в Бургас в Лазур с мебелите направо, 130 хиляди да ремонтирам хотела на майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
4-годишен. Да намеря 150 лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред хотела на тати, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на кея по чайките, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Бургас или Варна. На морето,и там има море. Много по-добре е отколкото да съм тук в Царево за постоянно. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам на цариградското шосе ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе трябва да се запиша за войник, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Ванко, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.И на чалгаджия съм навит да стана.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща,близо до попския плаж. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на ескурзия до Аляска. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка в Бургас в Лазур с мебелите направо, 130 хиляди да ремонтирам хотела на майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
4.
из записките на бившия гларус
01.06.2018 09:20:22
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Ванко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря 150 лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред хотела на тати, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на кея по чайките, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Бургас или Варна. На морето,и там има море. Много по-добре е отколкото да съм тук в Царево за постоянно. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам на цариградското шосе ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе трябва да се запиша за войник, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Ванко, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.И на чалгаджия съм навит да стана.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща,близо до попския плаж. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на ескурзия до Аляска. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка в Бургас в Лазур с мебелите направо, 130 хиляди да ремонтирам хотела на майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
4-годишен. Да намеря 150 лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред хотела на тати, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на кея по чайките, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Бургас или Варна. На морето,и там има море. Много по-добре е отколкото да съм тук в Царево за постоянно. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам на цариградското шосе ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе трябва да се запиша за войник, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Ванко, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.И на чалгаджия съм навит да стана.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща,близо до попския плаж. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на ескурзия до Аляска. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка в Бургас в Лазур с мебелите направо, 130 хиляди да ремонтирам хотела на майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
3.
ванку
30.05.2018 09:39:26
Учителка - 400 лева, професор - 600 лева, стриптизьорка -1000 лева, поп-фолк певица - 5000 лева! .Какво се обърка?А кой носи по-голяма полза за обществото-спасителките на плажа?
2.
*********
28.05.2018 14:59:13
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
1.
царевец
28.05.2018 12:07:00
абе лапчев няма ли да бъде даден на прокурор има сума ти злоупотреби с цигуларя и компания