Майстор-гравьор със синя кръв популяризира България по света (ВИДЕО)

Имам един нож, който е в колекцията на принц Мохамед, споделя Евгени Димов

Ключови думи: Евгени Димов, майстор-гравьор, принцове, оръжие,

Какво е общото между краля на Йордания и сопотските занаяти? Отговорът е майсторът-гравьор Евгени Димов. Той е пазител на традициите. С талантът си е успял да остави отпечатъка си по цял свят.
„Имам един нож, който е в колекцията на принц Мохамед. Ножът между другото беше доста сложен“, каза майсторът пред камерата на БНТ.
Казват, че „всяка работа си хвали майстора“. Поговорката е сякаш писана и за гравьора Евгени Димов, който без излишна суета приема всяка една поръчка.
Дългогодишната му практика пък показва, че дубайският принц Мохамед далеч не е единственият притежател на оръжие, изработено сръчния майстор, за когото се твърди, че носи синя кръв.
„А за арбалета, който беше за краля на Йордания ли? Независимо дали е монарх, политик, ловец или ценител, за мен няма разлика. Предизвикателството за мен е дървото, металът, които използвам. Аз просто гледам да си свърша работата. Там трябваше чисто протоколно да събера надписа на един ред. Едвам го събрахме, защото е дълго името“, разказва Евгени Димов.
Според него занаятите не са мъртви и казва, че това, което е изработено от ръцете на майстор има душа.
„В процеса на работата има някои поръчки, които носят сантимент. Имат някаква история и тя неминуемо се запечатва и от работата. Имах една поръчка за един известен организатор на лов в Аляска. За съжаление не знам дали човекът е жив. Това, което знаех е, че той е болен от рак и трябваше да бързам, защото неговото желание беше с точно такъв лък да направи последния си лов. Понякога нашата работа не е само работа, а и нещо повече. Това примерно цял живот ще си го спомням“, добавя Димов.
Той е в занаята вече повече от 20 години. Нито за миг обаче не съжалява, че е избрал именно това за своя професия. Две десетилетия и хиляди изработки по-късно, продължава да изненадва както себе си, така и своите клиенти.
„Тук нимаме и бижу, което много бързо става на нож. Ръкохватката фактически е и ръкохватка и фиксативна пружина и заключваща. Тоест фиксира, заключва и си имаме и дръжка“, разказва майсторът.
Именно в измислянето на проекта се крие и най-интересната част от работата, споделя той.
„Сложността идва, когато трябва да се гони някакво високо ниво. Когато се излиза на световния пазар се работи в изключително конкурентна среда. Аз не съм предполагал, че ще е толкова нелесно“, добавя Димов.
Като пример дава и един от проектите, върху които работи сега съвместно с американска компания. Оръжието, което трябва да гравира е лък, а орнаментите са на тема „Властелинът на пръстените“.

Коментара по темата

Идея

07.05.2018 13:51:16

Улица „Фердинандова“ е подходяща за улица на занаятите.

Петър

07.05.2018 10:32:11

До 2-и,
Мястото е Дарено на Бургас от Коджакафалията преди 100-на години! Бургас какво направи? Срам и позор!

Коварни комунисти чикиийообрязни

07.05.2018 10:20:28

Синя кръв глупости на търкалета.
Как не ви е срам да пишете от такава гледна точка и кой ще впечатлите? Краля на Англия? Една плюнка. Иначе статията ви е полезна и добра.

От бюрото на Васил Левски и Роберт Лорд

07.05.2018 09:29:12

Съгласен съм със Флагман.
Мисля Бургас трябва да определи 2-3 места за майстори в Бургас където да се извършват следните дейности във определени арт и дървени къщурки

1. Дърво-резба
2. Правене на обувки (не поправяне ами правене от начало)
3. Кожи и правене на чанти
4. Правене на чаши и чинии от земни материали
5. Правене НС детски играчи
6. Пещ с правене на стъкло и стъклени произведения
7. Правене на тъкани и коприна
8. Традиционни занаяти
9. Правене на фолклорни инструменти
10. Правене на оръжия и пушки (метална пещ)

За повече идеи отидете в Япония или във някоя страна където майсторите и занаятите са живи и ги поканете в Бургас. Поканете майстори от Етъра.

Млякото

07.05.2018 09:02:51

Аз съм майстор на газирана пръдня

Добави Коментар