Заплатите са икономика, а пенсиите са политика
- Като се вземат предвид тенденциите от последните години, 1500 лева средна работна заплата е напълно възможно да се постигне за срок от 4 години. Условието е икономиката да расте с приличен темп от няколко процента през следващите години. 2016 г. приключи с 900 и нещо лева средна работна заплата. Ако предвидим тя да расте с 10% на година, сметките излизат. Въпросът е дали този икономически растеж с 3,5%, който имахме през миналата година, ще се запази. Все пак и от ГЕРБ, които залагат 1500 лв. средна заплата в предизборната си програма, са условни в тези обещания, казвайки, че икономиката трябва да продължи да расте със сходни темпове.
- Доколко икономическият растеж у нас в голяма степен ще зависи от ситуацията в Европейския съюз като цяло?
- Това, което се вижда през последните 2-3 години, е, че България много близко следва икономическия цикъл на останалата част от ЕС.
С други думи, ако няма сериозен обрат и шок в икономиката на съюза и на еврозоната, няма причина ние да не продължим да растем с такъв темп. Разбира се, има и вътрешни ограничения, вътрешни рискови фактори. Например, ако имаме нова политическа криза като тази преди 2 години, т.е. дълъг период на липса на редовно правителство, смяна на поредни кабинети, предсрочни избори, тогава очевидно ще имаме негативен ефект върху инвестициите, съответно ще има и забавяне на икономическия растеж. Но ако тези темпове се запазят, няма проблем заплатите да продължат да растат. Особено като се отчита фактът, че в момента сме в една ситуация на все по-остър недостиг на кадри.
Това означава, че най-вероятно фирмите във все повече отрасли ще се съревновават още по-интензивно за тези качествени хора, които са на пазара на труда. В това съревнование може да се очаква резултатът да бъде и по-високи заплати. Защото и в момента в някои отрасли шансът да привлечеш квалифицирани кадри е като ги откраднеш от друга фирма, както в IT сектора, примерно. Там свободната работна ръка реално е близка до нулата, като се изключат неколкостотин студенти, които завършват всяка година. Тази надпревара вече тече и в още няколко сектора като аутсорсинга и някои бизнес услуги в големите градове.
В ръста на заплатите няма нищо лошо, защото това е част от процеса на догонване на средноевропейския стандарт на живот. Ако нашата икономика расте с по-висок темп от средния за ЕС, което се случва през последните две-три години, съответно и заплатите ще се вдигат с по-голям процент спрямо останалите страни в съюза.
- А как стоят нещата с пенсиите, където също върви надпревара между партиите с колко могат да ги вдигнат?
- За съжаление пенсиите в България са изцяло политическо решение. Там вече въпросът е много по-различен. Пенсиите могат да бъдат направени точно толкова, колкото съответното правителство на власт реши. Там разходопокривната система е банкрутирала, т.е. тя има огромен дефицит от около 50%. В момента половината от пенсиите идват от другите данъци, т.е. там няма такава зависимост от приходите от осигуровки.
С други думи, за разлика от заплатите, пенсиите не са обвързани с цялостното икономическо състояние. Разбира се, ако икономиката върви добре, особено ако светлата й част се разраства, това означава и повече приходи в НОИ. Като цяло обаче връзката между приходите и нивата на пенсиите не е толкова пряка. Така че партиите могат да си обявяват всякаква минимална, максимална или средна пенсия. За съжаление така тази сфера ще е изцяло в полето на действие на политиците и ще бъде техен лост за влияние. Затова и конкуренцията кой ще обещае най-много е най-силна.
- Според проучване на КНСБ обаче всеки втори пенсионер живее в мизерия, а 2250 лв. са нужни на 4-членно семейство, за да води нормален живот. Как бихте коментирали тези данни?
- Методологията на КНСБ не е международно призната. Има официална статистика и методология на Евростат, която се използва и от националната статистика за оценка на това колко са бедните хора в една страна. Предпочитам да гледам нея и мисля, че тя е много по-меродавна. Според нея бедните в България са 20 процента. Това са относително бедни, т.е. те са доста по-бедни от средните доходи в едно общество. Тук не говорим за абсолютна бедност, каквато има в Африка, хора, които имат под 1 долар на ден. Тук говорим за хора, чийто доход е под 60% от т.нар. медианен доход. Иначе броят на българите с материални лишения също рязко спада през последната година, което се дължи и на променения начин, по който се провеждат анкетите в България на Евростат. Там са добавили и едни контролни въпроси - например, ако човек си ходи на вилата през лятото, това вече се брои за почивка.
Иначе е безспорен факт, че в българското общество има много голямо неравенство. В това отношение ние сме четвърти в Европа заедно с Гърция, Румъния и балтийските страни.
Проблемът е, че докато едни региони се развиват и доходите на жителите им растат с относително висок темп, други като цяло почти не помръдват. Пенсионерите за съжаление са във втората група. Т.е. те са големият контингент при бедните, при хората с материални лишения.
Съответно пенсионерите са много податливи на такъв тип политически заигравания.
- Защо се получи тази ножица в доходите на българи и румънци. Заплатите в северната ни съседка растат с 13% на година и доходите им вече са с 40 на сто по-високи от нашите?
- През последните няколко години Румъния ни превъзхожда в темпа на икономически растеж, а това се отразява и на заплатите. Нашият растеж на заплатите е около 7% през миналата година при ръст на икономиката от 3,5%. В Румъния при 6% икономически растеж грубо има и съответно 10% ръст на заплати.
Румънците вече се дават като успешен пример за цяла Европа, включително и заради много по-декларираната и успешна борба с корупцията, което води и до привличането на много повече инвестиции от нас в последните години. Допреди кризата беше обратното. Те обаче бързо успяха да дръпнат.
- Родните работодатели настояха да бъде въведено еврото още преди българското председателство на Съвета на ЕС. Възможно ли е това?
- Не, няма как да стане. И формално, и процедурно няма как да се случи. Ние трябва да имаме поне две години в т. нар. чакалня за еврото, както е известен валутно-курсовият обменен механизъм тт (ERM II). Дори и да си останем с валутния борд, ние трябва да престоим две години вътре. Решението да влезеш в "чакалнята" всъщност няма ясен критерий. Затова то е по-скоро политическо, а към момента няма знак, че еврозоната иска да се разраства към България или някъде другаде. Това няма да се случи не само до българското председателство през 2018 г, но и още поне 2-4 години напред. Не мисля, че това скоро ще влезе в дневния ред на ЕС.
Може да се получи като с Шенген. По същия начин безкрайно да ни отлагат, включително и заради това, че имаме много дъски за дялане, меко казано, в съдебната реформа, корупцията и защитата на границите.
Снимка: regal.bg
1
Коментара по темата
1.
Петър
09.05.2018 07:38:18
Как даден човек работил 40 години, и осигуряван на МРЗ, ще получи увеличение на вноските си?!
"С други думи, за разлика от заплатите, пенсиите не са обвързани с цялостното икономическо състояние."!?
Ами, ако няма растеж от който да дойде увеличението на пенсиите? На преден план, или протести, или увеличаване на данъчната тежест, или кредити за поколенията!?
"С други думи, за разлика от заплатите, пенсиите не са обвързани с цялостното икономическо състояние."!?
Ами, ако няма растеж от който да дойде увеличението на пенсиите? На преден план, или протести, или увеличаване на данъчната тежест, или кредити за поколенията!?