Кабинетът предлага минимална работна заплата 560 лв. от 1 януари 2019 г.
Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“. Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, актуални към месец март 2018 година.
Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане на близка до балансирана позиция на бюджетното салдо в средносрочен хоризонт. В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по КФП за 2019 г. и 2020 г. се запазва съответно на дефицит в размер на 0,5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. За 2021 г. е планирано поддържане на балансиран бюджет.
Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Важна роля за постигане на целите на данъчната политика и за увеличаване на приходите от данъци, осигурителни вноски и такси има повишаването на ефективността при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,9% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС.
Предвижда се чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37,4% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6-0,7 пр. п. от БВП.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година.
Политиката в сферата на образованието продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството. Осигурени са средства и за изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование, включително за обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие на децата и учениците и финансиране на обучението на учениците в частните училища.
По отношение на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т. ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС. Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.
През 2019 г. се предвижда въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да намали значително риска от системното недофинансиране в областта на поддържане на пътната инфраструктура.
Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за периода 2019-2021 г. политиката на правителството е насочена към осигуряване на финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: АМ Хемус, АМ Калотина, АМ Русе – Велико Търново, път E79 „Видин – Ботевград“, АМ Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18,2% от прогнозното ниво на БВП.
2
Коментара по темата
2.
ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее
19.04.2018 12:21:20
Ииии.Те се скъсали,бе.Пък уж все вземаме от чуждият опит.Барем да се бяха поучили от Гърция.Ей я на къде е.
1.
Bravo
19.04.2018 06:37:26
В нормална държава тези пари се изработват за 2-3 дена. ЕС има интерес да са корумпирани в управлението. И нашите управляващи ако имаха таш.ци като на Ердоган, поне нямаше да ядем полски картофи, гръцки домати и т.н. България за българите е минало.Останаха само предатели