Ким и Кортни съблазняват с греховни форми на Бахамите (СНИМКИ)

Простакът е кремък- корав и могъщ,
Простакът е демон без лик, весдесъщ
Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
Удариш на кухо, простакът звучи.
Простакът не чака, не знае предел
и стига простакът до своята цел,
Защото простаци край него вървят
и дават му знаци и правят му път
Надкласов, безкласов, без род и съюз,
но винаги касов, но винаги в плюс
Без ден да протакаш, дори да кърви
война на простака до смърт обяви
За срам на Европа, на всичките нас,
когато докопа в ръцете си власт
По страшен от спина, по-жилав от рака,
сега за сега се оказа простака.

Мечето, знаете, деца,
натрупва бързичко килца,
гимнастика ако не прави.
И нашето мече кафяво
от плюш е пълничко. И не че
гимнастика не прави Мечо –
редовно пада от дивана,
но сили няма той да стане.

Да си дебеличък е лошо –
тогава всички те кодошат
и притесняваше се Мечо,
че килограмите му пречат.
- Ах, де по-слабичък да бях!
Но как ли да започна, ах?
Затворен тук, как да правя
аз упражнения за здраве?

И седмици наред прекара
да гледа как по тротоара
разходка правят разни дамии свалят бързо килограми.
- Ох, никой не е като мен
дебел! – мълвеше той смутен.
И още по-кахърно: - Ах,
защо по-слабичък не бях?!

Наш Мечо на дивана спеше,
но там той никак сам не беше:
там бъкаше от животинки
от плюш, от книжки със картинки
и приказки от старо време,
стихотворения, поеми,
от разни други джунджурии
и най-различни чудесии.

И тъй, една самотна вечер
една дебела книга Мечо
разгърнал и какво съзрял:
портрет на славен френски крал
(набит и смешничко облечен).
“Луи Незнамсикой, наречен
Красиви” – надписът гласел.
А пък човекът бил дебел!

Ах, как зарадвал му се Мечо
на този крал Луи, наречен
Красиви! Всичко той изчел
за него – и че бил дебел!- Красиви! А се вижда просто,
че тлъстинки е имал доста!
И затова какво ли пречи
да съм и аз “Красиви Мечо”?

Какво ли? Туй, че този крал
комай отдавна е живял,
а пък представите за хубост
във днешно време май са други.
- Той може и да е Красив,
ама дали е още жив
Луи Незнамсикой? Не знам,
макар от туй да ме е срам.

Отново съмнало отвън.
Наш Мечо гледал пак навън,
притиснал към стъклото нос,
и мъчел го един въпрос:
- Дали е жив Луи? – Не щеш ли,
прозорецът се пооткрехнал
и Мечо наш съвсем неволно
катурнал се и тупнал долу.

А пък минавал там един
такъв закръглен господин –
съзрял мечето и веднага
се спуснал той да му помага:
- Ах, драги мой! Ах, позволете!
Ударихте ли се? – Мечето
мълчало... Как да не мълчи?!
Пред собствените му очистоял... Луи Незнамсикой!
И пълничкият ни герой
езика глътнал си... Досущ
бил същият и не “на уж”!
Е, вярно, с дрехи друг модел,
но инак пак така дебел!
“Възможно ли е? Никак! Но
аз пак ще питам, все едно!”

- Ах, извинете ме безкрайно,
но френски крал да сте случайно?
- Да, туй съм аз – човекът кимнал
и му се поклонил най-чинно. –
А вие, господине драги,
не сте ли Мечо? – И веднага
възкликнало мечето: - Да!
И тези двама господа

красиви, ако да били
тъй позакръгленки, нали,
на разни любопитни теми
приказвали си дълго време.А после кралят рекъл: - Аз
ще тръгвам вече. – И тогаз
почукал на вратата силно:
- Играчката ви, господине.

Мечето, знаете, деца,
натрупва бързичко килца.
Наш Мечо също е на вид
закръгленичък и набит.
Но питайте го да ви каже
дали е лошо. Никак даже!
Напротив, дава му комфорт
и със това е страшно горд.

И двете, са топ милфове много яки.