Д-р Георги Николов: Нелекуваното диабетно стъпало крие риск от ампутация
- Откровено казано, идеята се роди импулсивно. При нас дойде поредният пациент с диабет, който беше занемарил състоянието си до ниво да се налага ампутация на единия крак. Той не беше полагал никакви грижи за крайниците си, докато не стигнал до така нареченото диабетно стъпало. Дори и тогава не се беше ангажирал достатъчно в третирането на раната и цялостното лечение. Много хора като него си мислят, че раните ще минат от самосебе си, без да вземат под внимание, че диабетът може да направи от една драскотина животозастрашаващо състояние. Осъзнахме, че на тях им липсва на първо място информация за сериозността на заболяването и на второ място - конкретна помощ за него. Диабетът е едно от най-социално значимите заболявания, а диабетното стъпало е от най-тежките му увреждания. Развитието му се получава от увреждането на кръвоносните съдове и нервите на долните крайници, тялото не може да се бори с инфекциите и всяка рана носи риск.
Решихме да предприемем нещо и по двете точки. Ние като лекари и болницата като институция трябва да бъдем от полза за пациентите по много начини. Започваме кампания за разпознаване на диабетното стъпало и за промотиране на кабинет, в който съдови хирурзи като мен ще помагат на диабетиците с труднозарастващи рани, ще извършват манипулации и ще правят превръзки.
- Любопитното е, че услугите в кабинета ще бъдат напълно безплатни за здравноосигурените лица. Какви ще бъдат те?
- Болниците имат социална роля и не трябва да бягат от нея. Университетска болница „Дева Мария“ се стреми да я изпълнява и да изпълни със съдържание идеята за институция, която се грижи за здравето. Услугите ни ще бъдат напълно безплатни за здравноосигурени лица, като с това ще им спестим притеснения относно заплащане на превръзки и процедури, от които имат нужда, взимане на направления и прочие. При това заболяване пациентите имат нужда от дълго и продължително лечение, което не може да се осъществи в рамките на 2-3 дни. В нашия кабинет те ще могат да получават амбулаторна грижа, спрямо нуждите си и навременни консултации. Една от най-големите ползи от такъв кабинет е, че болните ще могат да бъдат проследявани, а всеки знае колко важно е това.
- Възможно ли е човек да не знае, че страда от заболяването? Как да го познае?
- При всеки диабетик с напредване на заболяването може да се увредят кръвоносните съдове и нервните окончания на стъпалата, което да доведе до образуване на рани. В последствие тези рани могат да се инфектират. Те могат да бъдат леки (повърхностни и ограничени по размер и дълбочина), умерени (дълбоки и по-екстензивни) и тежки (съпътствани от системни прояви и метаболитни нарушения). Повечето инфекции на диабетното стъпало са полимикробни, като най-чести причинители са аеробните Gram (+) положителни коки и особено стафилококи. Аеробните Gram (-) негативни бактерии са чести съпътстващи патогени при хронични инфекции или след антибиотично лечение.
При всички болни със захарен диабет и рана на стъпалото трябва да се подозира наличието на инфекция. Класическите белези за локално възпаление са: зачервяване, оток, затопляне, болка или наличие на гноевидна секреция. Вторични белези са негнойна секреция, бледа гранулационна тъкан, неясни граници на раната, неприятен мирис.
- Какво се случва, ако не се лекува диабетното стъпало?
- Диабетът сам по себе си е сериозно заболяване , а диабетното стъпало, както казахме, е едно от най тежките му усложнения. Нелекуването на това състояние може да доведе до интоксикация на целия организъм и последваща загуба на крайника.